НЕПОПРАВИМИЯТ МАРИО БЕНЕДЕТИ
Мария Галишка-Владимирова
Думите плачат – отиде си Марио Бенедети, един голям уругвайски поет и белетрист – съобщава кубинската преса. Тази скръбна вест ще повторят медиите в цяла Латинска Америка, защото той бе един от най-мощните гласове на този континент през отишлия си век. Роден в Уругвай през 1920 година, след преврата от 1973-а той намира убежище в различни страни: Аржентина, Куба, Перу, Испания. Радва се и на широко международно признание. У нас е отличен с Международната награда «Хр.Ботев» през 1985 г. Марио Бенедети оказа чест на страната ни, като взе участие в Първата международна среща на писателите в София през 1977 година. Именно тогава имах шанса да се срещна с него за кратко интервю. “Аз разбирам ангажимента на писателя най-вече като последствие от неговия ангажимент като личност. Мисля, че той не може да създава ангажирана литература, без самият да е свързан здраво с живота – в противен случай би било все едно да пише поема за любовта, без да е влюбен самият той… Това би звучало безсмислено, фалшиво…” Година след тази наша среща открих в списание “Каса де лас Америкас” неговото стихотворение “Непоправим съм”, което ми прозвуча като продължение на моето интервю с него, като отзвук на въпросите, обсъждани в София. Преведохме заедно с поета Харалампи Харалампиев това стихотворение на Марио Бенедети, в което мисля, че най-силно звучи неговият глас на твореца като съвест на времето си.
НЕПОПРАВИМ СЪМ Най-сетне един проницател-критик откри /знаех си – ще го открият!/, че в моите разкази съм пристрастен, и настоятелно ме увещава да възприема неутралитета.
Мисля, че има право. Пристрастен съм. Няма съмнение. Нещо повече – неподкупен пристрастник!
Непоправим съм. И колкото да се старая, няма да стана неутрален. В различни страни на този континент Изтъкнати специалисти Направиха възможното и невъзможното Да ме излекуват от пристрастността. Например в Националната библиотека на мойта страна Заповядаха да се зачеркне пристрастието От моите пристрастни книги. В Аржентина ми дадоха четирийсет и осем часа /и, ако не ме убият!/ да си отида заедно с моята пристрастност. И в Перу най-сетне изолираха моята пристрастност, А мен ме депортираха. Ако бях неутрален – Нямаше да се нуждая От тези тежки терапии. Но какво да направя? Пристрастен съм. Неизлечимо пристрастен! И макар да звучи малко странно – Напълно Пристрастен!
Вече знам – Това означава, че няма да мога да претендирам за толкова почести и добро име, приветствия и високи санове, отредени за неутралните. И още по-лошо – понеже все по-малко остават неутралните, отличията се делят между малцина.
След всичко това и изхождайки от моите изповядани задръжки, трябва да призная, че към тези, малкотото неутрални, изпитвам определено възхищение или по-точно – истинско учудване, защото в действителност, нужна е стоманена издръжливост, за да останеш неутрален преди епизоди Като ХИРОН, ТРЕЛЕУ, ТЛАТЕЛОЛКО, ПАНДО, ЛА МОНЕДА. Ясно е, че човек /и може би точно това искаше да ми каже критикът!/ може да бъде пристрастен в личния си живот, а неутрален – в художествената литература. Да кажем, да се възмути от Пиночет по време на безсъница и да напише еднодневни разкази за Атлантида.
Не е лоша идеята. НО вече се виждам да откривам или да си въобразявам съществуването на потиснати и потисници върху развиващия се континент, на пристрастни и неутрални, измъчвани или мъчители, което значи все същия спор: КУБА – Да!, Янки – Не!, от развитите континенти.
И понеже очевидно напълно съм загубен за доходната неутралност, най-вероятно е да продължа да пиша не неутрални разкази и поеми, и есета, и песни, и романи – не неутрални!
И разбирам, че така ще бъде - дори в тях да не се разказва за мъчения и затвори или за други подобни, които, изглежда, са непоносими за средните. Ще бъде така, дори в тях да се разказва за пеперуди и облаци, за духове и за рибки.
Превод: Мария Галишка-Владимирова Харалампи Харалампиев
Уругвай
НЕПОПРАВИМИЯТ МАРИО БЕНЕДЕТИ
Хосе Мухика - живот като екшън
Изказване на президента на Уругвай Хосе Мухика на конференцията на ООН за устойчивото развитие „Рио + 20”, 20-22 юни 2012 г.
Отиде си съвестта на Латинска Америка
НЕПОПРАВИМИЯТ МАРИО БЕНЕДЕТИ
Внук на нашенски емигрант ни представя в Уругвай
Фабиан Естояноф може да е българската следа на Мондиал`06
Завръщане в рими: Уругвайският поет и журналист Алберто Карабальо отново в България
Български сънища край Ла Плата
МОНТЕВИДЕО - един от най-интелектуалните и модерни градове в Америка
Карлос Паес, един от оцелелите преди 31 г. в ужаса на Андите, пред "Труд": Изядохме 20 души
Оцелели в Андите пекли човешко месо
И Уругвай яхна лявата вълна в Южна Америка
Партизанин поема масовата компютъризация
|