В. "Монитор", 25.11.2005
Български режисьор трупа слава в Чили
Бащата на Иван Цибулка е прочут композитор на филмова музика, а дядото е чешки челист, участвал в основаването на консерваторията и операта у нас * Жененият за сънародничка на Неруда нашенец прави образователна телевизионна поредица и постоянно е на път
Къдринка Къдринова
Най-популярният българин в едно от най-отдалечените от страната ни кътчета на планетата – Чили – е кинорежисьорът Иван Цибулка. Преди 18 години той решава да тръгне след съпругата си – чилийката Лили – за родината й. С тях е и 5-годишната им тогава дъщеря Майтия Милена. Годината е 1987-а. В Чили на власт все още е Пиночет. А Лили е напуснала родината си след кървавия военен преврат през 1973 г. на същия този Пиночет, за да избегне съдбата на хилядите си сънародници – изтезавани, убити, безследно изчезнали, само защото са били против диктатурата. И все пак, когато 14 години след преврата живялата в емиграция в ГДР и в България Лили вижда името си в чилийски вестник, публикувал списък на изгнаници, на които е разрешено да се върнат, тя твърдо е решена да поеме пътя обратно заедно с българския си мъж и детето им. “Още като тръгвахме, бяхме с едно на ум, че може да ни “изчезнат безследно” веднага след кацането, на самото летище в Сантяго. Бяхме слушали за какви ли не страхотии и терор”, спомня си днес Иван Цибулка. Предпазливо и внимателно той и жена му – и двамата завършили кино в ГДР - успяват да намерят своята творческа ниша встрани от зоркия поглед на пиночетовата полиция и с много талант и упоритост да се наложат като добри професионалисти. Диктатурата пада след плебисцит 3 години по-късно, но на демокрацията й трябва още доста време, за да се наложи като норма в обществените отношения в Чили. Впрочем, сянката на диктатурата тежи и днес – във все още неовъзмездените престъпления срещу човешките права, в сдържаността на чилийците открито да демонстрират политически пристрастия, в предпазливостта в разговорите с непознати. Изкуството е онази територия, където свободният дух успява да се наложи най-бързо. Иван и Лили са сред хората, които от сърце съдействат за това – и с личностно, и с творческо присъствие. И двамата днес са уважавани преподаватели по кино в два от най-престижните чилийски университети. Иван е и режисьор на популярен образователен канал към чилийския Държавен съвет за телевизия, прави и документална поредица също с образователна цел, която го е прославила из цяло Чили. Покрай работата си постоянно пътува – и из страната, и из цяла Латинска Америка, и чак до Нова Зеландия. Пътуванията са най-голямата му страст. Признава, че си мечтае дори да остарее незабелязано, между другото, докато е на път. И понеже все не му стига времето да бъде достатъчно дълго с интересните хора, които среща, другата му мечта е да събере един ден всички, с които се е сприятелил из дългите си маршрути, и да вдигне страхотен купон. Забавлява се от факта, че чилийците гледат на него “като на марсианец”, защото идва от екзотичната за тях България. Признава, че в годините на диктатурата е трябвало да крие, доколкото може, този факт. Тогава държавата ни е била социалистическа и това е носело сериозни рискове. Сега обаче любопитството към него е добронамерено – веднага го свързват с развита Европа. От Иван струи доста космополитен дух – и то не само защото е женен за чилийка и постоянно обикаля различни страни. Самото му фамилно име подсказва небългарски произход. Дядо му, на когото е кръстен – Иван Цибулка – е известен чешки виолончелист, роден в Прага. През 1905 г. е поканен в София от Фердинанд, за да сформира камерен оркестър в двореца. Жени се за българка – Мара Маринова Цибулка – и заедно с нея основава Държавната консерватория и Националната опера, на която става и първи директор. Синът им Кирил Цибулка – баща на Иван - става известен филмов композитор. През 1979 г. печели наградата на Съюза на българските филмови дейци за музиката към филма “Бариерата”. Тъкмо бащата “заразява” Иван с любовта към пътешествията. След като се развежда с първата си жена – майката на Иван, Кирил Цибулка се жени за германка от ГДР и се пренася при нея. Синът започва да гостува всяко лято на баща си и много да пътува, включително и из другите соцстрани. Иван започва и следването си по кинорежисура в ГДР – във Висшата академия по кино и телевизия в Потсдам-Бабелсберг, южно от Берлин. Там среща чилийската емигрантка Лили, с която се женят, а след завършването на следването през 1982 г. се пренасят в България. Южнячката Лили, която трудно е понасяла северния темперамент на германците, е очарована от българите, от сърдечността ни, от семейните трапези, от иконите и църквите ни, от хоровото пеене, от топлото ни море /океанът в Чили е много студен заради Хумболдовото течение/. В същото време се дразни от грубостта, клюките, манията за намеса в личния живот на доста нашенци. Семейството другарува с много чилийци, които живеят като емигранти у нас. Почти всички от тях също се завръщат в родината си още при първа възможност. Днес така наречените “български чилийци”, утвърдили се вече като професионалисти в Чили, са едно уникално лоби за страната ни, което за съжаление почти не се използва. Първата организирана среща между тях и българска официална институция бе по времето на визитата на президента Георги Първанов в Чили през януари 2005 г. Мечтата на Иван Цибулка бе, че след тази визита двустранните връзки в областта специално на културата най-после ще се раздвижат. Много му е мъчно, че балканската музика събира овации в Чили най-вече в лицето на Кустурица, а нашите прекрасни музиканти са съвсем непознати, защото просто няма кой да организира и да плати турнето на един Милчо Левиев или един Теодосий Спасов. Иван съвсем по възрожденски се е ангажирал да действа с лични контакти и връзки в тази посока, но се е отчаял да срещне отзивчивост от страна на българските заинтересовани институции. Има и готов проект за филм за “българските чилийци”, но и тук опира пак до същия проблем – липса на пари и на активен интерес от българска страна. За последно Иван си е идвал в България през драматичната 1997-а - за погребението на баща си. Избягва да коментира от разстояние днешната ситуация у нас. Страната ни му се струва потопена в бъркотия, дразни го българското политиканство, властолюбието, егоизмът. Категоричен е: “Докато българинът живее в България, гледа на света през собствения си пъп”. Затова не е притеснен особено от голямата емигрантска вълна сред младите българи. Убеден е, че това е полезно – така “малка и провинциална България се отваря към световния хор”. Смята, че емигрантът винаги се стреми да се върне поне на гости в родината и обобщава с усмивка: “В това отношение сме роднини на сьомгите”. Чувства се гражданин на света, не харесва шовинизма, но се гордее с българския си корен и с факта, че се е формирал в духовен и културен план тъкмо в България. Дъщерята на Иван и Лили – 23-годишната вече Майтия Милена – е израсла със самосъзнанието на чилийка от български произход. Иска й се да има български паспорт. За последен път е била у нас преди 5 години, със семеен приятел. Харесва й да се чувства свързана с нашата антична култура, но е добила впечатление, че, сравнени с чилийците, българите говорят повече и вършат по-малко работа. Майтия Милена е завършила моден дизайн и вече е започнала самостоятелна работа. Намира съвременния свят за прекалено меркантилен, тревожат я екологичните проблеми. Интересува се от кино, живопис, литература. Баща й изразява семейното кредо за изкуството с мнението си, че то е призовано както да забавлява, така и да провокира осъзнаването на невидими на пръв поглед процеси и зависимости, а оттам да стимулира и социални реакции. “Целта е изкуството да допринася за това, светът да става по-хармоничен и смислен”, твърди най-популярният българин в Чили – режисьорът Иван Цибулка.
Чили
Известни личности
Сто години от рождението на Пабло Неруда
Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Любовта на Виктор Хара
Изправи се, Виктор Хара!
Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Убиецът на Виктор Хара е руснак
В корабовлака на Неруда
Татко Лучо отиде при сина си
Корвалан си отиде с България в сърцето
Сърцето на Корвалан
Чилийският Берлускони
Неудобният Алиенде
Чилийският казак
Матилде, музата на Неруда
Отровен ли е бил Пабло Неруда
Две жени начело на Чили
Капитанът на чилийските бури
Корабът на Неруда
Дъщери на генерали в битка за Чили
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Исабел Алиенде тръгва на български
Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Записки от един медиен конгрес в Чили
Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
От Пабло Неруда до Димитър Димов
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Спомен за приятелите, които разпиляхме
Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Българското Чили
Чилийска фиеста, български прочит
Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Експлозивни струни - от Чили до България
Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Чилийски открития
България ще има почетен консул в Чили
Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Български режисьор трупа слава в Чили
БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Близкото Чили
НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Безпокойни песни
Чили
Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Българско ехо от чилийския 11 септември
Чилийски уроци за българското образование
Всички обичаха имигрантите от Чили
Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Атакама е Елдорадо за астрономите
ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
На края на света
Пробождането на Андите
Сървайвър по чилийски
Гневът на вулканите
Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Чили в сметки
Чили - луда география и уникална храна
Луис Корвалан още вярва в социализма
Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Луис Корвалан пише книга за демокрацията
България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Убиецът на Виктор Хара е руснак
Латино в яркочервено и бледорозово
Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Революцията на пингвините
Трепети под Южния кръст
БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Светлини и сенки от Къщата на духовете
България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Чили започва отначало
Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Трус и за “чилийския модел”
Татко Лучо отиде при сина си
В краката на Магелан
Пасионариите на Чили
Чилийски трусове
Следата на Алиенде
Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Подаръкът на Чили
Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
|