Пабло Пикасо е роден на 25.10.1885 г. в Малага. Баща му Хосе Руис е учител по рисуване. На 10 години Пабло е напълно обсебен от рисуването. На 13 години вече има зад гърба си първата изложба, организирана от честолюбивия му баща. Пабло обаче не харесва фамилията Руис, защото я смята за твърде обикновена и предпочита да се казва като майка си - Пикасо. Така след няколко години става известен из цяла Испания, след като картината му "Милосърдие" получава награда на мадридска изложба.
Мечтата за гладка кариера на Пабло за пръв път се спъва в кралската академия "Сан Фернандо" в Мадрид. Пикасо нарича преподавателите "тъпи" и предпочита да прекарва времето си в кафета и бордеи, изучавайки истинския живот. Културна Мека за Пикасо става музеят "Прадо" с творбите на Веласкес, Ел Греко, Гоя. Заедно с приятеля си Кралос Касагем Пикасо тръгва да завоюва Париж.
Между 1900 и 1904 г. животът на художника е разделен между Париж и Барселона. През този "син период" рисува живота на улицата и любовта . Преобладаващото настроение в картините му е сантименталната меланхолия, изразена с хладните ефирни оттенъци на синьото и зеленото. Любовта все още е само около Пикасо, без да пронизва сърцето му. Приятелят му Карлос, обаче, се застрелва заради нещастна любов.
През 1904 г. художникът се установява в Париж. Периодът 1905 - 1907 г. е известен като "розов" в творчеството му. Предпочита розово-златистите и розово-сивите тонове. Рисува комедианти, танцьори и акробати. Картините от този период са проникнати от едва доловим дух на трагична самота.
От експериментите с цвета и предаване на настроенията Пикасо преминава към анализ на формата и заедно с Брак, когото среща през 1907 г., става родоначалник на кубизма.
През 20-те години Пикасо рисува някои от най-известните си картини. Отчасти те са вдъхновени от пътуването му в Италия. През това време той продължава да експериментира, намирайки близост със сюрреализма. От 1925 г. нататък, Пикасо създава изразителни произведения, маниерът му е характеризиран като "рязък и неистов".
Кулминацията е най-известната творба на художника "Герника" (1937), отразила ужаса и безсмислието на войната. Творбата е белязана от шока, изживян от художника след апокалиптичната бомбардировка над селцето Герника по време на испанската гражданска война.
Скулптурните произведения на Пикасо също са свидетелство за силата на необикновената му фантазия. Като график той е смятан за един от великите на 20-и век. Работите на Пикасо са емоционални, в тях с цял ръст са представени и глупостта и жестокостта, и силата на всепобеждаващия живот.
Политическите му убеждения са леви, дълго членува в Испанската комунистическа партия, участва в световното движение за мир, което превръща в свой символ нарисуваната от Пикасо бяла гълъбица.

СЕДЕМТЕ ЖЕНИ НА ПИКАСО

Пикасо променя живота на седем необикновени жени. Вземал душите им и ги вграждал в произведенията си, а музите си довеждал до лудост и смърт, твърдят съвремениците му.
ПЪРВАТА е от "розовия период". Фернанда Оливие. Тя му става модел и любовница. Мечтае за дом и деца и Пикасо я търси все по-рядко.
ВТОРАТА се появява в живота на Пикасо през 1911. Ева Гуел. Тя поразява въображението му и за рекордно кратък срок Пикасо осъздава къртината "Моята красавица". Избухва споделената любов и през 1915 г. на пътешествие по Европа двамата решавата да се оженят. И тук Пикасо преживява най-сериозното си любовно разочарование. Ева се разболява от рак и умира.
ТРЕТАТА е руската руската балерина Ева Хохлова. Видял я да танцува и я провъзгласил за връх на съвършенството. И нея покорява, като я рисува. Женят се през 1918 г. Тя му ражда единственото законно дете - сина Пауло. Олга обаче, обича светския живот, а Пабло страни от него.
ЧЕТВЪРТАТА се появява през 1927 г. Тогава тя е на 17 години - Мария Тереза Уолтърс. Пикасо я среща, дълго върви след нея, а после я спира и й казва "мадмуазел, аз съм Пикасо, заедно можем да направим много неща. През следващите години тя става негов единствен модел. През 1935 г. тя забременява, а Пикасо не иска връзката им да става обществено достояние.
ПЕТАТА е югославската художничка Дора Маар. През 1935 г. Пикасо окончателно се разделя с Олга, а Мария Тереза осигурява финансово. С Дора Маар, която снима основни моменти от създаването на Герника, поддържа отношения до 1946 г.
ШЕСТАТА е младата френска фудожничка Франсоаз Жило. Първата им среща е през 1943 г. Животът с нея в замъка "Грималди" подарява на Пикасо втора младост. Франсоаз му ражда син Клод и дъщеря Палома. В скандалната си книга "Живот с Пикасо" Жило пише, че той постоянно издевателствал над нея и когато се разболяла, постоянно повтарял "Не мога да понасям болни жени".
СЕДМАТА и ПОСЛЕДНАТА Жаклин Рок се отличавала с изящен профил, както може да се види от картините. През март 1961 г. 80-годишният Пикасо се жени за 34-годишната Рок. Тя забранява на всичките му жени и деца да се виждат с него, дори да му пишат, изключения за пощата се прави само за Мария Тереза.
Пабло Пикасо умира на 7 април 1973 г. на 92-годишна възраст. Оставя след себе си около 80 000 произведения.
( По източници от ГЬОТЕ ИНСТИТУТ )