Случвало ли ви се е да отидете на гроба на жив човек? На мен да. Бях в Испания през лятото на 1975 година и посетих църквата в Долината на падналите, под старинните дворци в Ескориал, запазени днес като паметник на средновековното изкуство. Самата църква беше построена с каторжния труд на хиляди пленници републиканци от Гражданската война, много от които оставиха костите си по време на строежа. Въпреки това диктаторът Франко беше наредил още приживе да построят гроба му, както на древните фараони, а пред него разположи гробовете на един франкист и на един републиканец като символ на единението на нацията.
Франко се оказа добър пророк. Половин година по-късно той наистина бе погребан в Долината на падналите, а Испания, пет пъти по-голяма от България и с население над 40 милиона души, освободена от присъствието му, пое по пътя на демократизацията. Приета бе нова Конституция, възстановени бяха политическите партии, преодолян беше с прякото участие на крал Хуан Карлос дори един опит за преврат на франкистите. Животът в страната започна да прилича на този в другите европейски страни.
- Ваше превъзходителство, какви бяха мотивите на Испания да встъпи в Европейския съюз?И какви са резултатите от това присъединяване?
- Испания, разположена в другия край на Европа, винаги е желаела да преодолее изолацията си и подаде молба за приемането й в наричаната тогава Европейска икономическа общност още през 1960 година. Но това беше невъзможно поради диктатурата на Франко, затова молбата тогава изобщо не бе разгледана. След смъртта на Франко и започналата демократизация нещата се промениха. Желанието на Испания да се присъедини към Съюза не само стана възможно, но и донесе на страната ни огромни придобивки. Беше изградена една модерна пътна мрежа и получихме огромни средства от европейските фондове за развитието на всички сфери на икономиката и културата, съответстващи на 2 процента от Вътрешния брутен продукт. Но преди всичко се разви онова, което е невидимо на пръв поглед – големите европейски ценности, на които се крепи Европейският съюз. А това са свободата, човешките права, демокрацията, условията на живот. Именно върху тях се опира нашето развитие вече двадесет години, от 1986 година насам.
- При много от продуктите България е по-скоро съперник на Испания. Въпреки това Испания от самото начало е привърженик на нейното присъединяване. На какво се дължи това – може би на засилването на южния фланг на Съюза?
- От самото начало за нас водещ принцип е структурата на ЕС, необходимостта от укрепване на всички негови съставки. Ние сме уверени, че в рамките на Съюза България ще се развие много по-бързо. При това не само от икономическа гледна точка, а и по отношение на човешкия фактор. Много по-добре е да има здрави и стабилни, а не изостанали страни в Европа. От друга страна, отношенията между нашите две страни през последните години се развиват прекрасно. Имаме много общи интереси и възгледи, които свързват нашите две страни, намиращи се в двата края на континента.
- Неотдавнашният атентат на ЕТА на летището в Мадрид показа, че и за Испания етническите проблеми не са нещо непознати.
- Проблемът с ЕТА не е етнически. Испания има една модерна конституция, която предоставя широка автономия на всички съставящи я провинции, със собствено правителство, собствен бюджет и права. Проблемът с ЕТА е въпрос на тероризъм. В Испания има място за всички – баски, каталунци, галицийци, андалузци и т.н. Когато една страна е преживяла диктатура от рода на испанската, една от главните последици е тероризмът. В демократична Испания не успяхме да обясним на част от населението, че те имат всички права – на развитие на културата, на езика си, на традициите си. Да им обясним, че обществото е готово да им помогне и че трябва да захвърлят оръжията, които през последните двадесет години са предизвикали близо хиляда жертви.
- В Испания намериха работа или дом над сто хиляди българи – половината легално, останалите не чак толкова легално. На какво се дължи фактът, че именно през последните месеци ограниченията за българската емиграция нараснаха?
- През последните месеци не, а от 1 януари 2007 година, когато България стана член на съюза и за нея са валидни общите права и задължения. Всички кандидати за работа или имиграция трябва да подадат съответните молби. Това е само за срок от една или в най-лошия случай две години, от които част вече е изминала. А това означава, че положението на кандидатите за емиграция сега е по-добро, отколкото например в 2006 година. Всички онези, които си намерят работа за шест месеца, не се нуждаят от виза. Но и онези, които са си намерили работа за още шест месеца, също не се нуждаят от визи. Така че става дума за една или най-много две години на преход. Само ще добавя, че когато Испания влезе в Съюза, преходните години бяха седем.
- Напоследък темата за затворените реактори на атомната ни централа стана основна в нашата страна, а сам Вие преди година казахте, че през следващите 40 години Европейският съюз няма да има друг източник за задоволяване на своите енергийни нужди, освен атомната енергия. Подкрепяте ли това свое схващане?
- Разбира се, бих се радвал, ако имаше и други източници, но възобновяемите източници, като вятърната или слънчевата енергия, все още са по-скоро утопия. В Испания има хиляди „вятърни мелници”, но бедата е, че те са непредвидими и зависят от капризите на времето, а все още не разполагаме и с достатъчно ефективни средства за акумулиране на произведената енергия. Напредва се, например във Франция, както знаете, с термоядрения синтез, който би ни осигурил един направо вечен източник на енергия, но за достигането на реални резултати са необходими поне двадесет години и още толкова за приложението й. А дотогава трябва да разчитаме на ядрената енергия.
- Хората в България се питат: а докога ние ще бъдем най-бедната страна в Европа, нещо като беден роднина, страна, в която се концентрират най-мръсните и вредни производства?
- Аз съм оптимист, когато следя данните за ръста на икономиката на България през 2006 година. Очаква се той да надхвърли 6 на сто от БВП. България вече е член на най-големия общ пазар в света, със стотици милиони население. Но ЕС не е рогът на изобилието, а една рамка на развитие, на общи усилия, на работа, която ще даде възможност на българите в кратки срокове да настигнат останалите по своето развитие. България има едно стабилно правителство, една стабилна икономическа политика. И ако поддържа тези темпове на развитие, тя за десет години ще удвои и утрои своето богатство, което ще се превърне в катализатор на по-нататъшното развитие.
- В Испания бях в пенсионерски клубове и домове с прекрасни условия за хранене и развлечения на възрастните хора. Знам, че те разполагат и със средства, които за нас са немислими. А знаете, че пенсионерите в България са над два милиона. Какво бихте посъветвали нашите пенсионери?
- Условията в България ще се подобрят във всички сектори. Мисля, че коалиционното правителство проявява голяма чувствителност в това отношение и че пенсиите ще растат с по-бързи темпове, отколкото инфлацията. А това означава, че през следващите години пенсиите ще придобият по-голяма стойност и по-висока покупателна способност. Испания може да окаже съдействие в това отношение само в рамките на сътрудничеството между министерствата на труда и социалните грижи на двете страни. Но няма съмнение, че в следващите пет-шест години пенсионерите в България ще живеят по-добре.