Ваше Превъзходителство, как бихте коментирали перспективите на България за присъединяването й към ЕС с оглед на заключенията в последния доклад на Европейската комисия?

- Интерпретациите са много. За мен перспективите на България пред лицето на предстоящото й присъединяване към ЕС са добри. България упорито работи по онези глави, по които още не е изпълнила ангажиментите си. Всички забележки към България от страна на Европейската комисия всъщност са във ваш интерес. Еврокомисията, която е един много сериозен организъм, признава постигнатото от последните две български правителства в модернизирането на страната. Една древна държава като България не се трансформира лесно за 3-4 години. Нормално е да остават още пропуски, които – сигурен съм – много скоро ще бъдат коригирани и присъединяването ви към ЕС също много скоро ще стане факт.

Испания има доста богат и не винаги позитивен опит с многбройните българи, които живеят у вас. Но на европейски терен страната ви винаги ни е подкрепяла за членството в ЕС. В същото време общественото мнение в страни като Германия или Холандия предпочита да ни възприема като “онази бедна балканска държава, проядена от корупция и престъпност”. Как си обяснявате това разминаване? Какво да направим, за да накараме всички европейци да гледат на нас с по-добро око?

- Онова, което казвате, е доста остро. Затова ми се иска да отговоря прецизно и конкретно. В Испания в момента имаме около 54 000 легално пребиваващи българи. Горе-долу също толкова е и броят на нелегалните имигранти. В началото на 2006 г стартира процедура по уреждането на статута на всички незаконно пребиваващи у нас, която вече приключи. Така получихме яснота за цифрите - общо към 108 000 българи в Испания. Опитът ни с тях като цяло е позитивен. Разбира се, има ваши сънародници които участват в криминални банди, но това е един минимален процент. Огромното мнозинснтво от българите в Испания работят и печелят добре, интегрирали са се. И със сигурност ще се почувстват още по-добре в деня, в който България стане член на ЕС.
А на репликата, която, както казвате, се повтаря често в някои други европейски страни, бих отговорил с въпроси. Беше ли Испания богата страна преди 25 години? Или Германия през 1945 г.? Каква беше Холандия между 1945-а и 1950-а? Богати ли бяха? Имаха ли ресурси? Или петрол? Нищо подобно. Германия – разрушена от войната, бедна. Холандия – разрушена и бедна. Испания – с блокирано от една авторитарна система социално, икономическо, политическо развитие, с население, принудено да емигрира, за да си осигури прехрана.
България е европейска страна, която полага големи усилия, за да се модернизира, за да се интегрира в големия клуб на ЕС. България има своите постижения в политическата стабилност, в социално-икономическото развитие и живее в най-хубавия момент на своята история. Вие по-добре от мен знаете през какви исторически премеждия сте преминали. Но сега конюнктурата е щастлива за вас.
С древната си история, със стабилността си, с правителствата, доказали волята си да присъединят страната към ЕС вие имате много позитивни перспективи. Днес България е страна в развитие, с бъдеще, рашително направила своята крачка към модерността.

И все пак, как да убедим в същото другите европейци, които не мислят като вас?

- Когато преди 30 години умря Франко, имаше страни, които и на Испания гледаха така, както на вас сега. Но ги преубедихме, като им демонстрирахме напредъка си. Ако и България продължи да следва по пътя, който вече е поела, останалите страни в Европа ще продължат да подкрепят България в стремежа й към развитие и ще признаят, че тя е европейска, демократична, модерна държава.
Според мен българското правителство има ясно демократично поведение. Не е от особено значение коя именно партия или коалиция управлява. Същественото е, че България се развива по демократичен път.

Испания много активно подпомага съдебната и полицейската реформа в България и вие вероятно сте съвсем наясно с дефектите в тези области, които предизвикват най-острите критики от страна на Европейската комисия. Кои са тези дефекти?

- Това е най-трудният въпрос, който можехте да ми поставите. Да, Испания има тук експерти, които ръководят партньорски проекти в областта на правосъдието и вътрешните работи, финансирани от ЕС. Това са най-сложните области в реформирането на една страна. Правосъдието засяга практически всичко. Това е най-насъщният елемент от доброто функциониране на една държава. Ако пътят оттук до Бургас още не е добър, това не е толкова фатално, защото все пак магистрала ще бъде построена, със сигурност, макар и след известно време. Но реформата в правосъдието не може да се отлага. Без едно модерно правосъдие няма нито икономическо, нито социално развитие. Държавата не поражда доверие. Не съществуват възможности за борба с корупцията и организираната престъпност.
Реформата в правосъдието е сложна материя. Тя засяга много интереси. Наред с това трябва да се имат превдид много технически термини, а също и юридическите традиции на страната. Досега реформата е реализирана така, както беше възможно. Мога да ви уверя, че беше извършена огромна работа – и от испанските съдии, и от българската страна.
Питате ме дали знам кои са дефектите. Да, знам ги. Много неща можеха да се направят по-добре, защото зависят най-вече от желанието да бъдат направени. Има много мнения, но аз винаги съм казвал на най-влиятелните фактори тук, че щом има дефекти в реформата на конституцията, критикувана от мнозина, защото не гарантирала независимост на съдиите, то те ще бъдат коригирани и вече се коригират. Важното е, че имаме добрата воля да продължим да подобряваме вече постигнатото. А постигнатото е много и то за кратко време.
Във вътрешното министерство също сме напреднали много с реформите. Трябва да кажа, че министър Петканов е вложил много усилия в обясняването на всичко, което се прави. А за последната година с новото правителство се подобриха още доста неща.
Сигурно ще ме питате за резултатите. Мафиите продължават да действат? Така е. Много по-лесно е да се промени един закон, отколкото да се приложи срещу организираната престъпност. Важното е да има търпение, последователност, укрепване на институциите. И да продължават усилията във вярната посока.

Познавате добре българското общество. Не ви ли се струва, че цялото напрежение, трупано около приемането на България в ЕС, започва да провокира негативни реакции сред българите? Може би и феноменът на “Атака” е част от тази ситуация...

- Има хора, които погрешно схващат какво е ЕС. Това е една великолепна рамка, за да се работи по-добре. ЕС не е панацея. Присъединяването е труден процес, който изисква време. Вашата страна вече е превзела важни височини в икономическото си развитие. Важното е българското правителство да обясни добре на гражданите си какво се прави и какво точно е посланието на доклада на Европейската комисия от тази седмица. Не е трудно да достигне до общественото съзнание, че е направено много, че остава много малко до влизането в ЕС, че усилието, което се прави, си заслужава. Все още има пропуски, има глави, по които трябва да се работи и да се подобрява постигнатото, но сте на правилен път, бъдещето е обещаващо и е близо.
По повод прекаленото фокусиране върху конкретната дата за приемането на България и Румъния бих могъл да припомня, че за въвеждането на еврото в Европейския съюз, примерно, не бяха фиксирани никакви конкретни дати. Когато страните изпълнят определините изисквания, тогава влизат в еврозоната. Ако не са ги изпълнили, не влизат. При вас се получи прекалено вторачване в тази дата. Сякаш ако не се спази, ще стане нещо катастрофално. Но не е така! Няма катастрофа. Прекаленото струпване на емоционални и психологически фактори сякаш замъгли за хората истината, че просто трябва да се изпълнят определени изисквания, които са в техен собствен интерес. Убеден съм, че за правителството няма да е трудно да обясни, че Европейската комисия е сериозна институция, че бъдещите съюзници на България искат тя да е възможно най-бързо в съюза и че всичко, което се прави, е за подпомагане на развитието на страната.

Адекватно ли реагира българският елит на предизвикателствата на днешния глобализиран свят? Голяма част от обществото у нас смята, че властите ни показват слабост и липса на достойнство в международните отношения, а в Брюксел дори им се носи прозвището “Йес, сър”...

- Това за прозвището не съм го чувал. Ще споделя личния си опит откак съм посланик тук – малко повече от година и половина. Българските политици – както и онези, които заемат високи постове, така и от опозицията – имат една обща характеристика. Това са любезни хора. С тях се разговаря добре. Те слушат. Питат. Общуването е наистина приятно. Смятам, че в света може да се постигне повече със скромен стил. Надменността се плаща скъпо. Стилът на българските политици не е нещо наложено, той е естествен. И мисля, че е правилен.

В края на март в София се събраха представители на испански фирми, заинтересувани от инвестиции в България. Какви са реалните резултати от този форум?

- В него участваха повече от 50 фирми, които установиха много контакти. Пряк резултат е един вече подписан договор за закупуване на терени и строеж на жилища, глоф-игрища, хотел. Това ще се осъществява от групата “Фери”, която ще инвестира в България 112 милиона евро за 3 години. Вече е обявено и изграждането от страна на фирмата “Керос” на една голяма фабрика за кухненска керамика в Русе на стойност 21 милиона евро за 2 години. Очаква се до края на 2006 г. там да се произвеждат по 10 000 квадратни метра продукция дневно. Фирмата “Типса” току-що спечели конкурс за жп отсечката Пловдив-Свиленград. Проектът е за 13 милиона евро. Преди броени дни пристигна фирмата “Фадеса”- втората по значение в строителния бизнес в Испания. В момента тя прави оглед на терени за строеж на жилища. Проектите й винаги са за стотици милиони. Има и две текстилни фирми със сериозни интереси за инвестиране в България. Както знаете, имаме и хотел “Барсело” в София. Друга много важна испанска инвестиция е фирмата за санитарен фаянс “Рока”. Тя има важна фабрика във Варна за 300 души, в която всяка година се влага по още 1 милион евро за развитието й. Целта й е да изнася продукция за цяла Централна Европа след влизането на България в ЕС. Това са фирми, които идват да инвестират и да останат тук.
Интересът е много голям. Ето, тези дни имах среща с представителите на 40 каталонски фирми от строителния сектор. Една от тях, например, е от Барселона. В нея работят само жени, общо 40. Обясниха ми, че са много заинтересовани да бъдат именно тук.

За съжаление, доста чужди инвеститори, включително испански, се сблъскват в България с драстични случаи на корупция. Говори се за едни 2 милиона евро, поискани от испанския инвеститор, наканил се да строи голф-игрище в Катина...

- Да, това е фирмата “Фери”, за която ви споменах.

Каква е рецептата да ликвидираме тази позорна практика?

- Много е жалко, че това се случва. Всеки път, когато научавам за нещо такова, то предизвиква у мен голяма горчивина, защото на практика унищожава част и от резултатите на моята работа като испански посланик. Ние, в нашето посолство, освен че работихме много за откриването на Интститута “Сервантес” в София, сме отдадени изцяло и на нарастването на испанските инвестиции в България. Именно затова всеки път, когато научавам за случай на корупция като този, който споменахте, аз алармирам за него на най-високо ниво – министъра на правосъдието, външния министър, премиера, президента. Те винаги взимат мерки. Разбира се, решението не винаги е просто. Необходимо е разследване, а и правосъдната система е независима, не може да й се влияе.
Като цяло тези случаи, разбира се, удрят по чуждите инвестиции, не само по испанските. Те носят много негативна “реклама” на България и гонят потенциалните инвеститори.
Решението е универсално – консолидиране на политическата власт в страната, засилване на икономическия растеж, укрепване на институциите, бързо интегриране в ЕС, ефективно действие на полицейските органи и съдебната власт.
Корупцията не е изчезнала напълно в по-развитите от вас страни – нито в Испания, нито в Италия, нито в Германия. Но все пак може да се редуцира драстично до ниво, което да не е най-обезпокоителното за обществото.

Посетилият наскоро България държавен секретар на Испания по европейските въпроси Алберто Наваро обеща Испания да сподели с България опита си в усвояването на европейските фондове. Какъв е механизмът за това?

- Вече започнахме. Имаме тук трима експерти по европейски фондове от местната управа на Андалусия. Голямото предизвикателство за България след присъединяването й към ЕС е умението да се усвояват тези значителни средства, които ще потекат насам. Необходимо е да се знае как да се подготвят проекти, как да се участва в конкурси, как да се администрират тези пари. Ако България не успее да подготви достатъчно експерти, тя няма да може да усвои средствата, които ще са на нейно разположение.
Испания вече 20 г. е в ЕС. Ние сме страната, която е получила най-много фондове от ЕС досега. Това е около 1 процент от брутния вътрешен продукт на страната ни. А България ще получи до 2013 г. 4 процента от своя бутен вътрешен продукт. Това е впечатляващо, нали? Но ако не се знае как да се усвоят тези пари, може да се загуби много. И като казвам много, имам предвид половината.
Така че сега испанците сме ангажирани да ви помогнем да формирате необходимите екипи. Споменах ви вече тримата ни експерти. В началото на юни идват и други – от Мадрид. Те ще установят по-тесен контакт с българските министерства. Това е работа с огромно значение.

Какво трябва да знаят българите, влизайки в ЕС, ако се опират на испанския опит?

- Вече споменах – ЕС е една прекрасна рамка за работа. Защото ни дава стабилност, справедливост, пазари, добри съдружници, отлични възможности. Но не за лесни печалби, а за работа, за постигане на добри резултати. Разбира се, ще дойдат и пари, които да помогнат за развитието на страната, но само при условие, че наистина се работи здраво.

Български премиер вече е бил на официално посещение в Испания – това бе Симеон Сакскобургготски, който гостува в Мадрид през септември 2004 г. Кога да очакваме ответна визита от страна на испанския премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро?

- Официалното посещение на Симеон Сакскобургготски беше изключително, помня го добре. Аз още бях в Мадрид, но вече знаех, че ще идвам като посланик в България. На госта бяха оказани почести като на държавен глава. Успехът беше голям.
Работи се за ответна официална визита на испанския премиер, но още нямаме фиксирана дата. Не е необходимо да бързаме, важно е нещата да се подготвят добре, така че посещението да бъде наистина съдържателно.
Действа се и за реализиране на работно посещение на българския премиер Сергей Станишев в Испания. Целта му ще е двамата премиери да обменят мнения за големите европейски предизвикателства. Очакваме то да може да се осъществи преди заседанието на Европейския съвет през юни.
Много ми се иска Сергей Станишев и Хосе Луис Родригес Сапатеро да могат да се видят спокойно. Сигурен съм, че ще станат приятели. Познавам и двамата. Може да ги свърже една химия, както се казва, ако имат време да седнат и да обядват заедно на спокойствие, да си поговорят един час, да се съберат на работно заседание после със сътрудниците си. Сигурен съм, че ще се разберат отлично. Това ще е важно не просто за личните им отношения, а и за страните ни – защото двамата ще имат още доста да работят заедно на заседанията на Европейския съвет. Личното разбирателство между европейските лидери на тези заседания са изключително важни за общия напредък на Европа, част от която е и България.