Спонсори:

ИСПАНОСВЯТ
Испания

Испанският език и култура в света

Общи проблеми на Латинска Америка

Аржентина
Боливия
Венесуела
Гватемала
Доминиканска република
Еквадор
Колумбия
Коста Рика
Куба
Мексико
Никарагуа
Панама
Парагвай
Перу
Пуерто Рико
Салвадор
Уругвай
Хондурас
Чили
Португалският език и култура в света
Португалия
Бразилия
В. "Сега", 22-23 октомври 2005 г.

Фабиан Естояноф може да е българската следа на Мондиал`06

Уругвайският футболист е правнук на софийски скотовъд, емигрирал в Южна Америка през 1912 г.

МОМЧИЛ ИНДЖОВ, СВИЛЕН КИРИЛОВСКИ


България няма да участва на световното първенство по футбол през 2006 г. Въпреки това обаче там вероятно ще има българска следа. Шансът да измие срама на страната ни се пада на 23-годишния Фабиан Естояноф - нападател и един от голмайсторите на националния отбор на Уругвай, стига да бъде спечелен плейофът с Австралия.
През лятото той бе закупен от испанския гранд "Валенсия", който пък го преотстъпи за една година в новака в Примера Дивисион (Първа дивизия) "Кадис".
------
"Наистина ли ме търсите от България? Да не се шегувате? Никога досега не съм разговарял с българи!". Южноамериканецът Фабиан Естояноф не скри учудването си, когато бе открит по мобилния си телефон в Испания. Връзката стана възможна благодарение на любезното съдействие на мадридския спортен всекидневник "Марка" и кореспондента му в Кадис Даниел Пиниля.
"Ще ви разочаровам. Не само, че не знам и дума български, но дори не знам коя е вашата столица. Почти нищо не знам и за родата ми", продължава Естояноф.
Не е за учудване. Връзката му с България е много далечна. Наш сънародник е неговият прадядо Димитър Димитров Стоянов. Роден е на 25 септември 1894 г. в София. Баща му също се казвал Димитър, а майка му - Теодора. Тези данни разказа пред "Сега" бащата на футболиста - 52-годишният Раул Естояноф, който бе открит по телефона в дома си в Монтевидео.
Семейство Стоянови развъждали добитък край София. Синът им Димитър едва навършил 18 години, когато избухнала Балканската война. За

да се спаси от армията и от бедността,

един прекрасен ден през 1912 г. младежът се метнал на кораб и се запътил към чужбина.
По онова време много българи емигрирали в Америка. Най-много от тях отишли в САЩ и Аржентина. Димитър Стоянов обаче решил нещо по-различно - да отиде в Уругвай. Твърдо бил амбициран да се замогне и да се върне в родната си България. Захванал се с хлебарския занаят. Натрупал сравнително добро състояние, но така си и останал в Южна Америка, защото по това време в Европа вече бушувала Първата световна война.
В Уругвай българинът се прекръстил на Деметрио Естояноф, за да бъде името му по-лесно разбираемо за местните жители. Оженил се за уругвайката Систа Родригес и му се родил син Хорхе, който днес е на 78 години. Деметрио (Димитър) починал на 7 юли 1957 г. от инфаркт.
"Дядо ми много малко е разказвал за България на баща ми. Явно е решил да скъса с тази страна", смята Раул Естояноф. Днес бащата на Фабиан е чиновник в службата за поддържане на чистотата в Монтевидео. Съпругата му Селика Похио е потомка на италиански преселници. Фабиан е най-малкият от трите им деца. На 27 септември т. г. той навърши 23 години. Заедно с него в Испания живее брат му Хавиер (24 г.). Сестра му Карина е на 30 години.
"Всъщност единственото, което знам за България, е, че оттам бе един страхотен футболист, казваше се Естойков", сеща се Фабиан Естояноф за Христо Стоичков. "Като дете гледах мачове на "Барселона". И пред всички мои приятели се хвалех, че той ми е сънародник."
Като научава, че България е имала президент на име Петър Стоянов, Фабиан възкликва: "Ама да не ми е някакъв далечен роднина?" Бързаме да охладим ентусиазма му. Обясняваме, че тази фамилия у нас е доста популярна, както например Гарсия и Лопес в испаноговорящия свят.
Фабиан не обича да говори много за себе си. Все пак той споделя, че

близките му го наричат Лоло

Така викали на дядо му по майчина линия Маноло Похио. "Външно приличам на него и ми остана този прякор", казва футболистът.
Макар да не си спомня за военната хунта в Уругвай, той е заклет противник на всякакъв вид диктатура. Тя властваше в страната от 1973 до 1982 година. "Родителите ми също бяха противници, макар никога да не са се занимавали с политика. Слава Богу, че не са пострадали, но един от чичовците ми прекара известно време в затвора само защото си позволил да се подиграе с някакъв офицер", казва Естояноф.
"Не знам дали съм толкова добър. Във всеки случай не съм нито Хуан Скиафино, нито Алсидес Гихия", добавя футболистът. Тези две имена са светини за всички футболни запалянковци в Уругвай. Това са играчите, които вкарват головете за победата на "небесносините" с 2:1 над Бразилия през 1950 г. Така малката южноамериканска страна става световен шампион насред митичния стадион "Маракана" в Рио де Жанейро.
"На първо място трябва да играя добре за "Кадис". А догодина, живот и здраве, ще облека екипа на "Валенсия" за постоянно", завършва правнукът на български скотовъд.
Макар да е едва на 23 години, Фабиан Лари Естояноф има вече богата футболна кариера. В родината си той играе само за два отбора. Във "Феникс" е до лятото на 2001-а, когато го купува най-титулуваният отбор в Уругвай - "Пенярол". Там Естояноф се утвърждава в основния състав и печели първото си голямо отличие - шампионска титла на страната през 2003 г. Следват мачове в турнира "Копа Либертадорес" (еквивалент в Южна Америка на Шампионската лига).
С добрите си изяви по това време Фабиан попада в полезрението на селекционерите на холандския гранд "Аякс". По същото време един от богатите мексикански клубове УНАМ "Пумас" също проявява интерес към Лоло. До трансфер обаче така и не се стига. Причина за това е и лекият спад в играта на младия талант. Като следствие той остава все по-често на резервната скамейка в "Пенярол". И вместо продажба в чужбина, Естояноф е... върнат във "Феникс" преди година. През цялото време той си остава в родния град - уругвайската столица Монтевидео.
Неприятният обрат в развитието му явно амбицира нападателя и той бележи повторен възход. Резултатът е налице - купува го испанският "Валенсия". Заради големия брой чуждестранни футболисти, които не са жители на ЕС, новият клуб на Фабиан решава да му даде възможност да се аклиматизира към местното първенство, като го прати за един сезон под наем в "Кадис".
Заложбите на

футболиста с българско потекло

логично довеждат до повиквателна в националния отбор на Уругвай. Естояноф е включен в състава на "урусите" още на 20-годишна възраст, при това на континенталното първенство "Копа Америка" в Перу през 2002 г. Той светкавично се възползва от предоставения му шанс и допринася за 3-ото място и бронзовите медали на Уругвай. В решителния мач срещу Колумбия Фабиан вкарва първия си гол за държавния тим, който спомага за победата с 2:1. След 2 години, през 2004-а, той отново участва на "Копа Америка" - нещо, което не е постигано от доста именити играчи.
Естояноф засега има само още един гол с небесносинята фланелка, но това е оправдано - неговото амплоа е по-скоро да създава положенията, не да ги завършва, тъй като играе изтеглен зад централния нападател. 173-сантиметровият играч носи и в тима на Уругвай любимия си N13. В настоящия си клуб "Кадис" обаче "Лоло" е неприятно изненадан, тъй като номерът вече е зает от вратаря Навас. Нашият човек е принуден да облече не по-малко престижния N10.
Във футбола няма чак толкова други известни случаи като Фабиан, играчи с български произход. Те са единици като шотландския национал Пол Диков (дядо му е бил българин) и дебютантът за Унгария Балаш Николов (баща му е наш сънародник). Със сигурност обаче Естояноф има потенциала да се прочуе в Европа. И да накара запалянковците да се питат за произхода на нетипичната за уругваец фамилия.


Видяно: 2778Мнения: 4

Общи данни
Уругвай
Видяно: 1368   Мнения:275

Известни личности
НЕПОПРАВИМИЯТ МАРИО БЕНЕДЕТИ
Видяно: 574   Мнения:356

Хосе Мухика - живот като екшън
Видяно: 539   Мнения:7

Изказване на президента на Уругвай Хосе Мухика на конференцията на ООН за устойчивото развитие „Рио + 20”, 20-22 юни 2012 г.
Видяно: 84   Мнения:6

Култура
НЕПОПРАВИМИЯТ МАРИО БЕНЕДЕТИ
Видяно: 749   Мнения:4

Контакти с България
Завръщане в рими: Уругвайският поет и журналист Алберто Карабальо отново в България
Видяно: 0   Мнения:0

Внук на нашенски емигрант ни представя в Уругвай
Видяно: 1749   Мнения:1730

Фабиан Естояноф може да е българската следа на Мондиал`06
Видяно: 2777   Мнения:4

Забележителности
МОНТЕВИДЕО - един от най-интелектуалните и модерни градове в Америка
Видяно: 1547   Мнения:11

Авторски анализи
Карлос Паес, един от оцелелите преди 31 г. в ужаса на Андите, пред "Труд": Изядохме 20 души
Видяно: 3875   Мнения:268

Оцелели в Андите пекли човешко месо
Видяно: 4590   Мнения:2012

И Уругвай яхна лявата вълна в Южна Америка
Видяно: 8205   Мнения:1389

Партизанин поема масовата компютъризация
Видяно: 17025   Мнения:91

ИСПАНОЖУРНАЛИСТИ
Кои сме ние?

ИЗЯВИ НА СДРУЖЕНИЕТО И НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

Йон Хуаристи на гости на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Институтът "Сервантес" се засилва към България

Йон Хуаристи, директор на института “Сервантес”: 400 милиона говорят езика на Сервантес

СДРУЖЕНИЕ НА ИСПАНОГОВОРЯЩИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ(списък на членовете)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА САЙТА www.hispanoperiodistas.com

СТАТУТ НА КОНКУРСА ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ИСПАНОГОВОРЕЩИТЕЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ "СВЕТОВЕ И ЦВЕТОВЕ"

Конкурс за журналистически публикации на български или испански език „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България”

Представяне на номинираните в журналистическия конкурс "Светове и цветове" в чест на 10-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България – 16 декември 2013 г.

Десет години Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, връчване на журналистическите награди „Светлана Плашокова”, „Самуел Франсес” и „Светове и цветове”

Среща с главната редакторка на кубинското списание "Мухерес" Исабел Мойа

Исабел МОЙА, главен редактор на хаванското женско сп. "Мухерес", пред "Труд": На Куба й е нужен нов мъж

Държавният секретар на Испания по европейските въпроси гостува на СИЖБ

Алберто Наваро: Няма да се караме заради Ирак

Кръгла маса “Испания и испаноезичният свят в България” – 26.11.2004

Погледът на Мелчор Фернандес: България, видяна от Испания

Среща на СИЖБ с Мелчор Фернандес

Писма до СИЖБ по повод Кръглата маса "Испания и испаноезичният свят в България"

Посланиците на Испания, Куба, Бразилия на коледна латинофиеста с журналисти

Кръгла маса “Латинска Америка днес и България” - със съдействието на посолствата на Аржентина, Бразилия, Венесуела и Куба

Кръгла маса "Медиите в демократичното общество", 03.10.2006 - под патронажа на Посолството на Испания в България

Кръгла маса "Чилийският 11 септември" за 100-годишнината ог рождението на президента Салвадор Алиенде и 35-годишнината от военния преврат в Чили, 11.09.2008 г., Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

ХVІІІ конгрес на Световната асоциация на жените журналистки и писателки "Комуникациите и журналистиката в дигиталната ера", Сантяго де Чиле, 25-26 септември 2008 г.

ОТИДЕ СИ СВЕТЛАНА ПЛАШОКОВА, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

ОТИДЕ СИ САМУЕЛ ФРАНСЕС, легендарно име в българската журналистика, член и съосновател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България

Да си спомним за Светлана Плашокова и Самуел Франсес

С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО - колеги и посланици отдадоха почит на Светлана Плашокова и Самуел Франсес




Партньори и спонсори















31.10.2014 г.

Visitor: 2743574