В. "Монитор", 8.1.2005
Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Визитата на президента Първанов е повод България да проумее, че е време да съживи забравените си връзки с Латинска Америка
Къдринка Къдринова
Започващата на 10 януари обиколка на президента Георги Първанов в две ключови южноамерикански държави – Чили и Бразилия – е първата официална визита на български държавен глава в Южна Америка. Посещението на Желю Желев в Бразилия през 1992 г. бе с друг характер - по повод провеждащ се там международен форум на ООН. Сегашното пътуване на Първанов е важно за България не само защото е първо. По-същественото е, че то дава повод държавата ни да съживи забравените си връзки с Латинска Америка – един динамично развиващ се континент с все по-значимо място в международните отношения, особено с оглед назрялата реформа в ООН и очакваното включване на латиноамерикански представител като постоянен член на Съвета за сигурност. Близката перспектива за приемането на България в ЕС също е съществен стимул да се опитаме да влезем в крачка със стратегията на Брюксел за приоритетни отношения с латиноамериканаските държави, генетично и исторически толкова тясно свързани с Европа. При избора на двете страни, включени във визитата на Първанов, водещи явно са били икономическите критерии, като се има предвид, че
Чили има най-стабилната и бързоразвиваща се икономика на контитента,
а Бразилия се слави като “икономическия локомотив” на Латинска Америка. И в двете страни в програмата е включена презентация на българката икономика пред местни влиятелни бизнес организации, която ще бъде направена от икономическия министър Лидия Шулева. Учудващото е, че в придружаващата българския президент делегация липсват български бизнесмени. А Чили и Бразилия имат много какво да предложат на нашите предприемачи. Както, разбира се, и на интересуващите се от опита на общества в преход. За “чилийското икономическо чудо” у нас е писано доста и стереотипът е, че то е постигнато благодарение на диктатурата на Пиночет. Малцина у нас са чували следното твърдение на Милтън Фридман, “бащата” на “чикагските момчета”, които приложиха реформите в чилийската икономика: “Ние успяхме не благодарение на режима на Пиночет, а въпреки него. Идването на демокрацията не само не прекъсна “чудото”, а напротив, подейства му още по-стимулиращо. Управляващите след 1990 г. широки коалиции с участието на повечето центристки и леви партии в Чили, запазиха икономическия модел като го обогатиха и с всички плюсове на общонационалния морален и духовен подем и на разкъсаната международна изолация. Днес Чили има договори за свободна търговия с ЕС, със САЩ, с много страни от Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество, а магазините в Европа и САЩ са пълни с чилийски вина. Чили има голям интерес към развитието на сътрудничество с България с оглед предстоящото ни членство в ЕС. А България разполага със сигурен “мост” за това сътрудничество, макар да беше практически забравила за него през последните 15 г. Става дума за над 600-е чилийски емигранти, живяли у нас през годините на диктатурата на Пиночет, създали много смесени семейства, завърнали се у дома си и наложили се като професионалисти благодарение на знанията си, придобити в наши учебни заведения. Това е една солидна “българо-чилийска колония”, заемаща сега доста ключови позиции в чилийското общество. Предвидената неформална среща на президента Първанов с тези хора не само ще стопли хубавите им спомени от България, но и ще даде възможност личностният им потенциал да бъде ангажиран в новия етап на отношенията между двете ни страни. Има и един деликатен нюанс. Някогашните чилийски емигранти добре помнят как навремето са полагали цветя пред паметника в София на загиналия в при преврата на Пиночет чилийски президент Салвадор Алиенде.
Помнят и булеварда на името на Алиенде в “Младост”,
който при кметуването на Янчулев в столицата в началото на 90-е бе преименуван в “Андрей Сахаров”. А паметникът изчезна. Това безумие, което и до ден днешен не е променено, негласно е и една от причините в София все още да не е открито чилийско посолство. Посолството, което отговаря и за София, е в Букурещ. За чилийците Алиенде е един от най-достойните им президенти. Днес негов паметник се издига пред президентския дворец “Ла Монеда”, където сегашният чилийски държавен глава – социалистът Рикардо Лагос – ще посрещне българския си гост. Улици на името на Аленде има в Берлин, Париж, Мадрид. А в София вече няма… Чилийското общество е много чувствително към близкото си минало, оставило кървава диря в толкова много семейства. Над 3000 са жертвите на режима на Пиночет. Самият 88-годишен сега генерал е обект на съдебно преследване, а президентът Лагос наскоро предложи пенсии и компенсации на 28 000 души, преживели изтезания или загубили близки по време на диктатурата. Личността на Лагос, който някога е бил съратник на Алиенде, е много влиятелна в Чили – има 70% доверие. Прогнозират му бъдеща кариера в ООН, може би дори в ролята на генерален секретар. Другият домакин на Първанов при тази визита – бразилският президент Инасио Лула да Силва – също е изключителна личност с голямо влияние у дома и по света. Негова е инициативата от началото на миналата година за съюз между Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка като противовес на еднополюсния модел на света, налаган от САЩ. Впечатляващ жест бе и даряването на присъдената му награда на Принца на Астурия в размер на 50 000 евро за международния фонд за борба с глада. Лула, който е някогашен профсъюзен борец от барикадите, дойде на власт в началото на 2003 г. с обещанието да осигури на всеки бразилец закуска, обяд и вечеря. Своите социалноангажирани идеи той упорито прокарва и на всеки международен форум, в който участва – включително и на срещите на “големите” от Г-8, където го канят като представител на латиноамериканския “гигант”, както често наричат Бразилия. И с право – територията й е 8 милиона и 514 000 кв. км, колкото 77 Българии, а населението й е 182 милиона. Именно Бразилия се смята и за най-вероятният представител на Латинска Америка като постоянен член в бъдещия реформиран Съвет за сигурност на ООН. И в Бразилия българската икономика ще бъде представена от министър Шулева – на специална среща с бразилски бизнесмени в Сао Пауло. Интерес едва ли ще липсва.
Бразилия е най-големият доставчик на желязна руда за Кремиковци.
През миналата година бразилският износ за България е бил за 130 млрд. долара, а нашият за Бразилия – за 70 млрд. Въпреки грамадния си икономически потенциал, Бразилия има да преодолява сериозни социални контрасти - като факта, че все още между 12 и 20 милиона бразилци живеят без електричество. На този фронт борбата се води от министърката на енергетиката Дилма Русеф, която е от български произход и има впечатляваща борческа биография от времената на военната диктатура в Бразилия. Тя е най-ярката представителка на “българското лоби” в страната, но има и много други като нея – потомци на преселили се отвъд океана българи. Има и доста някогашни студенти, също като чилийците, учили у нас, а сега заели ключови постове. Трите дни в Бразилия ще са прекалено малко за Първанов, за да види всичките й лица, но определено ще са пробив в отношенията на България с Латинска Америка. Още повече, че в програмата е предвидена и работна среща с българските посланици от всички латиноамерикански страни, където имаме посолства – Аржентина, Бразилия, Венецуела, Куба, Мексико, Чили. Явно България дава заявка за нова стратегия към континента, смятан някога от испанците за Елдорадо /Страна на златото/. След Бразилия Първанов ще се върне отново до Чили и оттам ще отскочи и до българската база в Антарктида. Тази точка от програмата вдъхнови външния министър Соломон Паси да си организира собствена обиколка из Латинска Америка, почти по същия маршрут, но една седмица по-рано. Така Паси не позволи на президента да го изпревари и си заплю правото да е първият български големец, стъпил на Белия континент. Комичните герои от латиноамериканските сериали бяха безнадеждно засенчени...
Чили
Известни личности
Сто години от рождението на Пабло Неруда
Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Любовта на Виктор Хара
Изправи се, Виктор Хара!
Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Убиецът на Виктор Хара е руснак
В корабовлака на Неруда
Татко Лучо отиде при сина си
Корвалан си отиде с България в сърцето
Сърцето на Корвалан
Чилийският Берлускони
Неудобният Алиенде
Чилийският казак
Матилде, музата на Неруда
Отровен ли е бил Пабло Неруда
Две жени начело на Чили
Капитанът на чилийските бури
Корабът на Неруда
Дъщери на генерали в битка за Чили
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Исабел Алиенде тръгва на български
Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Записки от един медиен конгрес в Чили
Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
От Пабло Неруда до Димитър Димов
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Спомен за приятелите, които разпиляхме
Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Българското Чили
Чилийска фиеста, български прочит
Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Експлозивни струни - от Чили до България
Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Чилийски открития
България ще има почетен консул в Чили
Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Български режисьор трупа слава в Чили
БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Близкото Чили
НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Безпокойни песни
Чили
Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Българско ехо от чилийския 11 септември
Чилийски уроци за българското образование
Всички обичаха имигрантите от Чили
Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Атакама е Елдорадо за астрономите
ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
На края на света
Пробождането на Андите
Сървайвър по чилийски
Гневът на вулканите
Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Чили в сметки
Чили - луда география и уникална храна
Луис Корвалан още вярва в социализма
Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Луис Корвалан пише книга за демокрацията
България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Убиецът на Виктор Хара е руснак
Латино в яркочервено и бледорозово
Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Революцията на пингвините
Трепети под Южния кръст
БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Светлини и сенки от Къщата на духовете
България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Чили започва отначало
Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Трус и за “чилийския модел”
Татко Лучо отиде при сина си
В краката на Магелан
Пасионариите на Чили
Чилийски трусове
Следата на Алиенде
Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Подаръкът на Чили
Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
|