Разположени на двата фланга на южна Европа, Испания и България имат много общо не само в историята си, но и в днешните си проблеми. И двете страни са на границата на Европейския съюз и трябва да се справят с притока на имигранти, и двете имат застаряващо население с намаляваща работна ръка, и двете взеха участие с военни контингенти в началния етап на реконструкцията на Ирак, макар че впоследствие подходите им се оказаха различни. За причините за този различен подход и за пътищата на Испания за решаване на проблемите разказа за читателите на в. “Дума” посланикът на Кралство Испания у нас ХОСЕ АНХЕЛ ЛОПЕС ХОРРИН седмици преди окончателното си отпътуване.
Въпрос: - Ваше Превъзходителство, кулминация на престоя Ви у нас е предстоящото официално посещение в Испания на премиера Симеон Сакскобургготски, придружаван от министрите Лидия Шулева, Соломон Паси и Николай Свинаров. Какво очаквате от това посещение и какви са днес отношенията между нашите две страни?
Отговор: - Ще започна от втората част на въпроса. Отношенията ни са в отлично състояние, особено през последните 8 – 9 години. Израз на това беше посещението в България миналата година на испанското кралско семейство и предстоящата визита в Испания на българския премиер, придружаван от най-важните си министри. Надявам се тази визита, първата след влизането на България в НАТО и след приключването на преговорите с Европейския съюз, да допринесе още повече за това привилегировано развитие на връзките ни. Сега, когато България е само на метри от пълното си интегриране в двете евроатлантически структури, това посещение може да положи основите на отношенията ни след 2007 година.
В. - Преди половин година атентатът в Мадрид, при който загинаха около двеста невинни граждани, включително и българи, провокира непряко изборната победа на социалистите. Смятате ли, че в бъдеще терористите ще могат да влияят върху политическия живот в демократичните страни?
О. - Мисля, за съжаление, че това вече е факт, който трябва да приемем, при това не само в бъдеще, но и в настоящето, а сме го наблюдавали и в миналото. Нарушаването от страна на терористите на правилата на междудържавните отношения и на съжителството поставя обществото в състояние на нестабилност, на напрежение, което възпрепятства нормалното развитие на политическите процеси. 11 септември се превърна в предпоставка за планетарните взаимоотношения и за политиката на всички големи държави. 11 март определи по подобен начин политиката в Испания. Тероризмът влияе ежедневно върху нашия живот със своите оръжия – атентати, отвличания, бомби. Това е едно предизвикателство, начин за влияние върху нас, за разрушаване на нашите механизми на демократично съжителство. Ние трябва да отговорим на това с повече сътрудничество, с повече обмен на информация и с воля за решаване на проблемите. Както България, така и Испания имат дългогодишен опит в борбата с тероризма и не е случайно, че сътрудничеството между службите за разузнаване и сигурност на нашите две страни е толкова активно и плодотворно.
В. - Веднага след смяната на властта Испания изтегли военния си контингент от Ирак, а тези дни в реч пред ООН премиерът Хосе Луис Родригес Сапатеро защити тази тенденция. Тя съвпада с позициите на Франция и Германия и на ръководителя на ООН Кофи Анан, но противоречи напълно на позицията на САЩ, изразена от Джордж Буш. Според дейци на испанската левица, Ирак може да се превърне за Съединените щати във втори Виетнам. Какво е Вашето мнение за това?
О. - Историята почти никога не се повтаря по същия начин. От войната във Виетнам изминаха три десетилетия и е много трудно да се повтори същата конфликтна ситуация, защото международната обстановка и социалните условия са съвсем различни. Що се отнася до позицията на Сапатеро, то съвсем естествено е той да постави в центъра на своята политика европейските интереси съвместно с Франция, Германия и други страни. Позицията на испанското правителство по отношение на Ирак има за цел умиротворяването и възстановяването на тази страна и заздравяването на нанесените от войната рани. В същото време испанското правителство смята, че за постигането на тази цел присъствието на испански войски там не е оправдано. Но премиерът Родригес Сапатеро не смята, че изграждането на Европа налага скъсването на връзките през океана. Той винаги е подчертавал, че е необходимо да се спазва лоялността и сътрудничеството с главния съюзник в атлантическото пространство, какъвто са Съединените щати.
В. - Но Испания увеличава контингента си в Афганистан.
О. – Без съмнение. Афганистан е нов ангажимент, поет от испанското правителство, което счете, че съществуват всички условия за присъствие на испански войници там, наред с контингенти от други страни. За разлика от случая с Ирак, в Афганистан сме свидетели на едно ясно решение на ООН, а и нашите войници отиват там с конкретна и добре формулирана задача: да улеснят провеждането на демократични избори и с никаква друга задача. В същото време Испания обяви готовността си да изпрати войници и в Хаити, за да облекчи създалата се там криза.
В. – Какво бихте казали за специфичните проблеми на Испания с Мароко, с ПОЛИСАРИО и с Гибралтар?
О. – Отношенията със съседните страни винаги са много деликатни и всяка държава трябва много внимателно да се отнася към тях. В Испания съществува обща и безусловна убеденост, че с Мароко трябва да поддържаме много добри отношения, основани на сътрудничеството и на оживен обмен на хора, стоки и идеи. Проблемът със Западна Сахара е много стар и Испания винаги е смятала, че трябва да се обляга на доктрините на ООН, което се отнася и до случая с Гибралтар. Испания е привърженичка на решения, постигнати по пътя на преговорите, при които се зачитат интересите на всички страни. Новото правителство на Испания желае да бъдат съблюдавани законните интереси на народа на Сахара, но в същото време да се поддържа и активен диалог с Мароко. А по отношение на Гибралтар трудно бих могъл да кажа нещо ново, което да не е казано толкова пъти. Това е един остатък от колониалната епоха и един ден този проблем трябва да бъде решен безусловно. Испания се стреми към решение, което да обхваща както въпросите на суверенитета, така и интересите на жителите на Гибралтар. Новият министър на външните работи на Испания заяви съвсем ясно, че е готов да поднови диалога с британското правителство за съдбата на Гибралтар. Това не е въпрос, който може да бъде решен за няколко седмици, но диалогът трябва да продължи.
В. –Латинска Америка винаги е заемала първостепенно място в политиката на Испания, но при Аснар отношенията с Куба паднаха на най-ниското си равнище, дори сравнени с времената на Франко. В същото време Сапатеро беше сред първите, които поздравиха президента на Венецуела Уго Чавес с победата му на референдума във Венецуела. Подготвя се и среща на външните министри на Испания и Куба. Говори ли това за завой в политиката на Испания спрямо Латинска Америка?
О. – Не бих казал. Отношението ни към Латинска Америка винаги е имало своите нюанси при различните правителства, но в основни линии то е чуждо на конюнктурни обстоятелства. След влизането си в Европейския съюз Испания засили извънредно много икономическите и търговските си връзки с цяла Латинска Америка и е на първо или на едно от първите места по инвестиции там. Тези интереси създават връзки, които стоят над обстоятелствата от политически характер. Що се отнася до Куба, отношението на всички испанци към нея е по-специално и емоционално. Винаги сме желаели Куба да постигне идеалите си по отношение на независимостта, свободата и демокрацията. В случая с Уго Чавес и Венецуела Испания както при предишното правителство, така и сега се стреми да подкрепи резултатите от демократичните избори.
В. – За българите в Испания, които са значителна част от имигрантите от Източна Европа, е от голямо значение решението на правителството на Сапатеро в рамките на Плана си за социална интеграция да легализира незаконните имигранти, които имат сключени трудови договори. В същото време през 2004 година рязко нарасна броят на чужденците, експулсирани от Испания. Къде точно е истината и колко българи са заминали на работа в Испания с разрешения, получени от Вашето посолство?
О. – Проблемът с нелегалната имиграция нараства с всяка изминала година. По-специално за българската колония трябва да отбележа, че тя е сред малобройните. В Испания живеят законно между 27 и 30 хиляди българи, към които трябва да прибавим още поне толкова с неуредени документи за работа. Като цяло в Испания има между 60 и 70 хиляди българи. В същото време броят на румънците е близо половин милион, жителите на Еквадор са над половин милион, има стотици хиляди мароканци. Испанското правителство се стреми да запълни с чужди имигранти дефицита от работна ръка, който съществува в нашата страна. В същото време то цели да експулсира онези имигранти, които нарушават законите. Тази политика все още е в процес на уточняване. С разработвания Закон за чужденците бихме желали да създадем условия, при които да не бъдат необходими други мерки за регулиране. Моят съвет към българите, които желаят да потърсят работа в страните от Западна Европа и в частност в Испания, е да действат много внимателно още тук, преди да заминат, защото в самата Испания е много по-трудно да уредят положението си. Имаме Спогодба за работната ръка, която до момента дава много добри резултати. От подписването й преди около две години броят на хората, които са заминали с пълно покритие на всички социални и здравни осигуровки и със заплати, равни на получаваните от самите испанци, е близо две хиляди. А това е значителен брой, който показва какви добри резултати дава добре свършената работа. Испания ще продължи да се нуждае от имигранти и мисля, че нашето правителство ще продължи да създава необходимите механизми, за да даде работа на легалните имигранти, като в същото време експулсира нарушаващите закона.