На 24 септември 2004 г. в Народната библиотека "св. Св. Кирил и Методий" се открива изложба, посветена на легендата на испанската поезия РАФАЕЛ АЛБЕРТИ (1902 – 1999). Специално място в експозицията е отделено на книгата му "За ангелите". Затова надсловът е именно такъв: "Рафаел Алберти. За ангелите".









-----------------
Животът и творчеството на Рафаел Алберти преминават през почти всички естетически и идеологически течения на XX в. От неонародното звучене до сююреализма, от творбите в стила на Гонгора до политически ангажирания стих, от носталгията на изгнанието до поезията, обърната към всекидневието.

Настоящата изложба има за цел да покаже основните насоки в жизнената и творческа траектория на Рафаел Алберти посредством най-значимите факти от биографията му, като включва не само поезията, но и живописта и драматургията, създадени от него, както и местата, където е живял и личностите, с които е общувал – писатели, художници, музиканти, кинодейци, издатели.

Специално място в експозицията е отделено на книгата “За ангелите” (1929), която окончателно го утвърждава като поет и обединява идеите и духовните естетики, определящи както поезията на Алберти, така и дебата между традиция и модерност, който водят испанските поети - негови съвременници.

1902 – 1916 Рафаел Алберти се ражда в Пуерто де Санта Мария (Кадис), на 16 декември 1962г. в “една неочаквано бурна нощ”, според думите на неговата майка. Между 1912г. и 1916г. посещава безплатно като частен ученик йезуитския колеж “Сан Луис Гонзага”. Започва да рисува.

1917 – 1923 Прекъсва средното си образование в четвърти курс поради преместване на семейството в Мадрид. Започва да рисува копия на големите майстори от Прадо и се запознава с художниците Даниел Васкес Диас, Соня и Робер Делоне. През 1922г. излага в Атенео в Мадрид. Междувременно започва да пише. Първите му поеми се появяват в постултраистичното списание “Хоризонт”.

1923 –1925 Лекарите му откриват белодробно увреждане и заминава да се лекува в Сан Рафаел в планината Гуадаррама. Започва за работи по произведението си, наречено “Моряк на сушата”, чете Хил Висенте, стихосбирката на Алонсо Барбиери“Музикални поеми от XV и XVIв.”, както и томовете от Библиотека Прометей и Световна Колекция. В студенското общежитие се сприятелява с Федерико Гарсия Лорка, Салвадор Дали, Луис Бунюел и Хосе Морено Виля. Запознава се с Педро Салинас, Хорхе Гильен, Висенте Александре, Херардо Диего, Хосе Бергамин и Дамасо Алонсо. През 1925г. получава Националната награда за литература за “Моряк на сушата”. В книгата е включено и писмо на Хуан Рамон Хименес до Алберти. С брат си Агустин предприемат пътуване из Кастилия и страната на баските. По време на обиколката написва “Любовницата”.

1926 –1927 В Малага се запознава с Емилио Прадос и Мануел Алтоагирре и започва да сътрудничи на списание Бряг, в чийто подлистник публикува “Любовницата”. Прекарва зимата в Руте – “драматично селце в провинция Кордоба”. Започва да пише “Зората на шибоя”. Завършва го в Алмерия и го публикува в Сантандер (1927) в частна издателска колекция с помощта на новия си приятел Хосе Мария де Кoсио. Чрез него се запознава с тореадора Игнасио Санчес Мехиас, с когото пътуват заедно до Севиля. Там среща за пръв път Луис Сернуда. Участва в комисията, натоварена с организацията на честването на триста годишнината от смъртта на Гонгора. През декември отново отива в Севиля като участник в прочутия маршрут на Гонгора.

1928 – 1929 “Любов. Гняв. Ярост. Бяс. Крах. Смут. За ангелите.” Поставя началото на сборника поеми, посветени на комиците от нямото американско кино, озаглавен “Бях глупак и това, което видях ме направи два пъти глупак”. През 1929г. публикува “Вар и пясък” и “За ангелите”. Запознава се с ръкописа на “Дом на земята” на Пабло Неруда. Участва в студентските борби срещу диктатурата на ген. Примо де Ривера. Пише “Проповеди и обители” и “Гражданска елегия”.

!930 – 1931 Запознава се с Мария Тереса Леон, за която по-късно се оженва. Премиера на “Безлюдният човек” (1931). На 14 април е провъзгласена Втората Република. Маргарита Ширгу представя за пръв път “Фермин Галан”. Заминава за Франция. В Порт Крос се запознава с Жул Сюпервией, а в Париж- със Сесар Вальехо, Мигел Анхел Астуриас, както и с някои испански художници, живеещи във френската столица по това време- Мануел Анхелес Ортис, Хоакин Пейнадо, Исмаел де ла Серна и Франсиско Борес.

1932 – 1933 Получава стипендия за изучаване на европейските театрални течения. Живее известно време в Берлин и прави първото си посещение на Съветския Съюз. В Москва се запознава с Луис Арагон и Елза Триоле. Връща се отново в Берлин и е свидетел на подпалването на Райхстага. Посещава Дания, Норвегия, Белгия и Холандия. В Амстердам участва в Първия Световен Конгрес срещу войната. “Започвам да се превръщам в поет на улицата.” Излиза сбирката революционни поеми“Лозунги” (1933). Запознава се с Иля Еренбург.

1934 – 1935 Пабло Неруда се премества в Мадрид. Алберти се запознава с Мигел Ернандес. Заедно с Мария Тереса Леон основава списание “Октомври” като орган на Съюза на писателите и художници - революционери. В Москва присъства на Първия конгрес на съветските писатели, където се среща с Максим Горки, Сергей Михайлович Айзенщайн, Сергей Прокофиев и Андре Малро. Пътува из Съветския Съюз (Каспийско море). При завръщането си минава през Рим и Париж и отпътува за Америка, където чете лекции и изнася рецитали в чест на жертвите на революцията в Астуриас. Посещава Ню Йорк и Хавана, остава в Мексико почти година, където се запознава с Диего Ривера, Хосе Клементе Ороско и Давид Алфаро Сикейрос. Там публикува “Да те видя и да не те видя”, елегия за смъртта на Игнасио Санчес Мехиас и “13 ордена и 48 звезди”(публикувана през 1936 год.). Излиза “Поезия” (1924-1930). “От 1931г. животът и поезията ми са в служба на испанската революция и световния пролетариат”.

1936 – 1939 След завръщането си в Испания взема активно участие в кампанията на Народния Фронт. По време на неочаквания военен метеж през юли 1936г. той и Мария Тереса Леон се намират в Ибиса. През август се връща в Мадрид, където е избран за секретар на Съюза на интелектуалците- антифашисти и е един от директорите на списание “Синята маймуна”. През есента написва поемите от книгата “Столица на славата”. През ноември заедно с Мария Тереса Леон се включват в спасяването на картини от музея Прадо. Помага за организирането на Втория международен конгрес на писателите за защита на културата (1937). Пътува отново до Париж и Москва, където се среща със Сталин, както и с мнозина от писателите антифашисти, участници в конгреса: Стивън Спендър, Александър Фадеев, Ърнст Толър и Октавио Пас. Пише злободневен театър: “Спасителите на Испания” и “Радио Севиля” . Публикува втори том на “Поезия”(1924 – 1937).

1939 – 1940 В края на испанската гражданска война заедно с Мария Тереса Леон заминава да живее в изгнание. През март, след като напускат Аликанте и минават през Оран, пристигат в Париж. Живеят в дома на Пабло Неруда и Делия дел Каррил и работят като говорители в радио Пари Мондиал. Алберти слага началото на “Изгубената горичка”, “Двуезичният живот на един испански беглец във Франция” и “Между карамфила и сабята”. Избухва Втората световна война. През февруари 1940г. се отправят към Буенос Айрес. Посрещнати са топло и новите им приятели- Нора Ланг, Оливерио Хирондо, Педро Енрикес Уреня, им поламагат да започнат нов живот. Издателят Гонсало Лосада му предплаща авторските права на “Поезия” (1924-1938), а Родолфо Араос Алфаро му отстъпва една пета част от приходите от книгата си “Мястото, обраснало с тръстика” (Кордоба).

1941 – 1944 В Буенос Айрес се ражда дъщеря му Айтана. Театър: “Цъфналата детелина”. Публикува “Между карамфила и сабята” (1941), “Двуезичният живот на един испански беглец във Франция”, “От един момент до друг (Драмата на едно испанскои семейство)”, “Кантата за героите и братството на народите” (1942) и “Изгубената горичка (Първа книга с мемоари)”. Изкарва прехраната си, като изнася рецитали из цяла Аржентина. Маргарита Ширгу представя в Монтевидео адаптацията му на сервантесовата “Нумансия”, а в Буенос Айрес поставя премиера на “Чучелото”. Обикаля Аржентина и Уругвай с Пако Агилар, изпълнител на лютня, и Донато Е. Коласели, пианист, с които представя “Покана за едно звучно пътешествие” (концерт за стихове и лютня, с акомпанимент на пиано). Пише театралната пиеса “Грациозната”. Със същото име назовава и на лятната си къща в Пунта дел Есте, в Уругвай. Публикува “Морски прилив”.

1945 – 1950 Пътува до Чили, където отново се среща с Пабло Неруда и други чилийски поети. Възобновява рисуването отново и от 1947г. нататък осъществява серия изложби. През 1948г. публикува “На живописта” и създава “Псалм на радостта в чест на народа на Израел” по музика на Яков Фишер. През 1949г. в Монтевидео публикува “Песни на Хуан Панадеро” с илюстрации на салвадорския карикатурист Тоньо Саласар и “Кантата за мира и радостта на народите” по музика на Салвадор Бакарис. През 1950г. излиза книгата “Театър”, която включва “Безлюдният човек”, “Цъфналата детелина” и “Грациозната”. Пътува до Варшава като делегат на Световния конгрес на мира.

1951 - 1962 Публикува “Буенос Айрес - рисунки с туш”. Пише “Завръщания от далечно преживяното” (1952), “Морски час” и “Балади и песни за Парана”(1952). Повторно пътуване до Варшава по случай честване на Адам Мицкевич. Посещава СССР, Румъния, Чехословакия и ГДР. В Буенос Айрес Галерия Бонино публикува “Лирикографики” с десет цветни рисунки. През 1956г. пише театралната творба “Нощ в Прадо по време на война”. През 1957г. Пътува в Китай, СССР и Румъния. Връща се за няколко дни в Рим. През 1958г. публикува “Усмихва се Китай” в сътрудничество с Мария Тереса Леон и през 1959г. “Изгубената горичка (книга I и II с мемоари)”. Между 1960г. и 1961г. изнася рецитали и лекции във Венецуела, Куба, Колумбия и Перу. Посещава Пикасо по повод неговата осемдесетгодишнина. Прави театрална адптация на “Пищната андалуска” на Франсиско Деликадо.

1963 – 1970 Установява се в Рим, отначало близо до Кампо де Фиори, а по-късно в Трастевере. През следващата 1964г. започва да пише “Рим, опасност за пътешественици”. Завързва приятелство с Джузепе Унгарети, Пиер Паоло Пазолини, Карло Леви и Виторио Гасман. През1965г. получава Ленинова награда за мир. Излиза на бял сват ръкописът на поемата “Очите на Пикасо” с гравюри и цветни рисунки. Излиза “Матадорът”. Публикува “В чест на Миро, лирикографическа поема”. Прави изложба в Рим. През 1968г. в Миланската Скала се поставя балет по мотиви на “За ангелите” и музика на Алберто Амброси. Излиза от печат “Рим, опасност за пътешественици”. През 1969г. открива в Галерия 32 в Милано изложбата “Лиризмът на азбуката”. През 1970г. излага цялостното си графично и поетично творчество в Барселона. Публикува “Осемте имена на Пикасо” и “Намерена проза”.

1971 –1976 Следват нови гостувания на Пикасо. За честването на деведесетгодишнината на художника Алберти създава книга с гравюри и поеми “Почит към Пабло Пикасо”. Пише “Присъда” “в защита на седмината патриоти от страната на баските, осъдени на смърт в процеса в Бургос”. По случай собствената си седемсетгодишнина прави изложбата “Дума и знак” в галерия Ронданини в Рим (1972). Същата година публикува “Песни от високата долина Аниене”. В Реджо Емилия се организира честване на творчеството му. Участва в кампанията в защита на правителството на Народното единство на президента Салвадор Алиенде в Чили. Назначен е за член на Трибунала Ръсел (1974). През 1976г. Мария Касарес прави премиера на “Чучелото” в Мадрид.

1977 На 27 април, след трийсет и девет години отсъствие, се завръща от изгнание заедно с Мария Тереса Леон. През юни е избран за депутат на Комунистическата партия на Испания. Два месеца по-късно се оттегля, за да продължи да работи в полза на поезията и творчеството.

1978 – 1986 Премиера на “Нощ в Прадо по война” с режисьор Рикард Салват. Изнася рецитали с Нурия Есперт (“Отворени песни на испанската поезия”). През 1980г. излиза “Бичувана светлина”. През 1982г. “Свободни стихове за всеки ден”. Същата година получава титлите Доктор Хонорис Кауза на Университета в Тулуза и Рицар на Изкуствата и Литературата на Франция. През 198г. му се присъжда премията “Сервантес”. Заедно с Нурия Есперт продължава да изнася рецитали из Италия, Англия, Венецуела, Никарагуа, Франция и Швейцария. През 1985г. получава званието Доктор Хонорис Кауза на Университета в Кадис. В Италия излиза книгата му с гравюри и поеми “Четирите сезона”. През 1986г. публикува “Чедата на драцената и други поеми” и “Заливът на сенките” с илюстрации на Мануел Ривера.

1987 – 1991 На 18 юли 1987г. претърпява автомобилна катастрофа, в следствие на която прекратява активната си дейност за една година. Появява се втори том на “Изгубената горичка”. През 1988г. умира Мария Тереса Леон. Алберти започва да издава Събрани съчинения, в които за пръв път се появяват “Песни за Алтаир”. В Мадрид се поставя “Безлюдният човек”. Получава медала “Пикасо” на ЮНЕСКО в Париж. През 1989г. става член на Кралската Академия на Изкуствата “Сан Фернандо”. На 13 юли 1990г. се оженва за Мария Асунсион Матео. Същата година става Доктор Хонорис Кауза на Университета на Бурдеос, а следващата званието му присъждат и университетите на Хавана и Гранада. Пътува до Мексико и Куба. С певеца Пако Ибаньес поставя поетично-музикалния спектакъл “В галоп”. Посещава Аржентина, където му се устройват още чествания.

1992 – 1999 Прекарва все повече време в Ел Пуерто де Санта Мария. Отново посещава Куба, Аржентина и Чили (Исла Негра). През 1993г. получава литературната награда “Андалусия” и Златен медал за заслуги в изкуствата. Става Доктор Хонорис Кауза на Университет Комплутенсе в Мадрид. През 1993г. в Ел Пуерто де Санта Мария се открива къща-музей “Рафаел Алберти” и е основана Фондация “Рафаел Алберти”. През 1995г. му се присъжда титлата Доктор Хонорис Кауза на Политехническия Университет във Валенсия. През 1996г. е публикуван последният том на “Изгубената горичка”. През 1998г. Рим го провъзгласява за свой почетен гражданин. Умира на 28 октомври 1999г. в къщата си в Ел Пуерто де Санта Мария.