МАДРИД


Чужбината родина не става, гласи народна мъдрост. Българите в Испания обаче са на път да докажат обратното. Усещането, че не си на родна земя, се изпарява още с влизането в "Хетафе", най-българския квартал в Мадрид.

Pодолюбив нашенец набързо е наплескал със зелена боя "Шумен 500 м" върху крайпътна табела към мадридското предградие "Хетафе".
Само след два завоя по-надолу на знак се мъдри друго указание: "Шумен 100 м".
И без да маркират територията си, българите си личат отдалеч. Достатъчно е само покрай теб да профучи кола с усилена до дупка песен на фолкзвездата Азис.
В "Хетафе" всички се знаят и всичко е по нашенски.
Шуменци ходят на български фризьорски салон, имат български Интернет клуб, пазаруват в магазин, където се предлагат

българско сирене,
лютеница и луканка

"Хиляди сме в Мадрид, колко точно, никой не знае. В "Хетафе" сме си все от Шумен", казва Красимир. Той е на 29 години и работи на строеж.
Плевенчани пък живеят в "Алкала" (б.а. "Алкала де Енарес", родното място на Мигел де Сервантес) ", обясняват териториалното разпределение на сънародниците в Мадрид две жени, дошли с децата си за неделната служба в гръцката църква.
Българите открай време се събират там. Православният храм, който до неотдавна е бил единственият подобен в испанската столица, се намира насред лабиринт от улици, носещи имената само на латиноамерикански държави.
"Търсете улица "Никарагуа", тя е някъде край "Гватемала" и "Коста Рика". Там преди време се ожени един български принц", сочи правилната посока усмихната испанка.
"Дали се е женил принц, не знам, но съм чувала, че Симеон (б.а. премиерът Симеон Сакскобургготски) идвал често тук, докато живеел в Мадрид", разказва Даниела (29) от Дупница.
В родния си град Даниела работела като шивачка по 12 часа на ден, 6 дни в седмицата за 120 лева на месец. Сега гледа болен мъж на 90 години в Мадрид срещу 570 евро на месец.
Всяка неделя службата на гръцкия отец Димитрий събира десетки българи. Освен да запалят свещи, те свършват и по някоя полезна работа.
Раздават визитни картички на стоматолози - "Д-р Ников извършва безплатни прегледи, при лечение - 10 на сто отстъпка за българи", например. Продават вестника на българските имигранти в Испания "Нова Дума". Обменят и по някоя клюка - кой, къде каква работа е намерил и за колко пари.
"Добре, че е гръцкият отец Димитрий ни даде помещение в църквата, където направихме първото българско училище, разказва учителката Латинка Хинкова (36).
Младата жена

преподава
родинознание

заедно с колежката си Хриска Дончева.
Училището "Св. Иван Рилски", в което учат 24 деца, отваря врати само в неделя за 2 часа. Първата си учебна година малчуганите закрили на 6 юни с тържество в българското посолство в Мадрид.
"Посолството ни помага, не можем да се оплачем. Когато трябват буквари, изпращат", споделя и г-жа Дончева.
"Децата ни трябва да помнят откъде са дошли. Много от тях се раждат в Испания и не знаят нищо за страната си", продължава от своя страна г-жа Хинкова. Тя е завършила българска филология и преподавала български език и литература в Червен бряг. В Мадрид обаче чисти къщи всеки делник. Само в неделя се отдава на професията си.
"В неделя съм принцеса, а от понеделник до петък - Пепеляшка", шегува се Хинкова.
Повечето българки изкарват хляба си в Испания с парцал и прахосмукачка в ръка. Други гледат болни и инвалиди. Мъжете са по строежите.
"Не е леко да си на строежа, но пък пари се изкарват. Ако ми видиш хладилника - пълен и чак прелива. С моите 1000 евро на месец мога цялото семейство да издържам", разказва Стефан от Видин. Запознаваме се случайно в метрото.
"Здравейте, как сте. Чувам, че говорите на български", подема първи той.
На всички

най-много им тежи
липсата на приятели

и на роднините в България.
"Носталгия има, ама в Испания хладилникът е пълен. Внуците всеки ден плодове ядат. А в България със 72 лева пенсия, за кое по-напред", среща ме мъж в инвалидна количка пред катедралата в град Сеговия, на 90 километра северно от Мадрид.
Пламен е ром от Плевен. Той е на 42 години, но вече има 3 деца и 4 внуци. "От зор съм дошъл в Испания", отпраща нашенецът и върти колелата на инвалидната количка към поредната група туристи, излизащи от катедралата. Той моли да не го снимат, защото "само един авторитет му останал в България".




Наши танцьори
събират овации

Двете асоциации на българите в Мадрид - "А и Бе Балкан" и "Тангра", участваха с едноименните си танцови състави на международния фестивал за народни песни и танци в Леганес на 23 юли.
"Не пропускаме фиеста, както казват тук. Където можем, участваме. От сърце го правим", разказва Славина Димитрова от "А и Бе Балкан" . Жената черпи с баница всеки, който се спре пред българския щанд на фестивала.
"Групата "Балкан" започна само с 4 души, а сега сме над 10. Песните и танците ни са от всеки край на България", хвали се Славина.
Дебютът на състава бил на 21 септември 2003 г. в най-големия мъжки затвор в Мадрид "Валдеморо". Сред публиката имало и десетина българи, които излежават присъди там.
В Леганес другата трупа за народни танци "Тангра" се представи с Дунавско хоро. То очарова испанците, някои от които се престрашиха да пристъпят в крак със сложния балкански ритъм.
Асоциации на българите в Испания има в повечето големи градове на страната - Мадрид, Сеговия, Валенсия, Барселона.
Те се занимават с какво ли не - от откриване на училища за българи до събиране на подписи в защита на осъдените на смърт медсестри в Либия.




Детско имигрантско творчество

Български деца на имигранти в Мадрид написаха стихотворение за посланика Василий Такев.
То бе публикувано в българския в. "Нова Дума" в испанската столица:

"Чичо Васко,
Ние, децата на България,
по неволя живеещи в Мадрид,
се учим в хубаво училище
на роден български език.
Благодарим ти за усмивките,
за обичта и топлината,
с която ни дари,
защото тъй чужбината
по-малко ни тежи."













Снимки Авторът