Луис Корвалан Лепес е роден на 14 септември 1916 г. в град Пуерто Монт.
Става член на Чилийската компартия, когато е едва на 16 години. За генерален секретар на партията е избран през 1958 г.
Корвалан неведнъж е лежал в затворите при различни режими в родината си. Заедно със Салвадор Алиенде той основава левия блок на Народното единство. Година по-късно - през 1970 г., социалистът Алиенде печели президентските избори.
На 11 септември 1973 г. в Чили е извършен военен преврат. Алиенде е убит.
Корвалан се укрива, но е заловен на 27 септември. Затворен е на антарктическия остров Доусън. В края на 1976 г. е освободен и разменен в Цюрих със съветския дисидент Владимир Буковски. Дон Лучо, както го наричат всички, се оттегли от лидерския пост през 1990 г.
Луис Корвалан отговори на въпроси на “Труд” във връзка с наближаващата 30-годишнина от преврата

- Г-Н КОРВАЛАН, СЛЕД ПО-МАЛКО ОТ МЕСЕЦ СЕ НАВЪРШВАТ 30 ГОДИНИ ОТ КЪРВАВИЯ ПРЕВРАТ В ЧИЛИ. КАК ТОЙ ПРОМЕНИ ЖИВОТА ВИ?
- Преди всичко превратът промени пътя, по който вървеше Чили при управлението на президента Салвадор Алиенде. За 2 години и 10 месеца, през които той бе на власт, национализирахме четирите медни компании, които бяха американска собственост, каменовъглените мини, производството на желязо и цимент. Национализирахме 16 от общо 18 частни банки, металургичните монополи, текстилната промишленост и други. 80 на сто от износа и 60 на сто от вноса вече бяха в държавни ръце. Извършена бе аграрна реформа чрез експроприация на над 50 милиона декара земя. Благодарение на мерките, взети от правителството, значително бе подобрено положението на работниците и на хората от народа като цяло. Те успяха да заемат ръководни постове в държавния административен апарат като министри, интенданти, губернатори, посланици, директори и шефове на предприятия и служби. Това, което постигна блокът на Народното единство, бе повече благоденствие и справедливост за народа. То представляваше революция, водеща към освобождение на страната от големите чуждестранни монополи, слагаща край на властването на земевладелческата и финансовата олигархия.
Крайната цел бе социализмът. Това бе революция по мирен път, който ние предпочитахме да наричаме невъоръжен. Тя се развиваше в рамките на правовата държава, като в същото време се опитваше да я превърне в по-модерна и прогресивна държава. Превратът бе контрареволюция, налагана с кръв и огън в продължение на 17 години. Диктатурата от фашистки тип разпусна парламента, закри народни вестници и радиостанции, забрани политическите партии и работническите синдикати. Тя вкара в камерите за мъчения и погуби хиляди чилийци, стотици хиляди отидоха в концлагери и в изгнание. С преврата се промени животът на много чилийци, естествено и моят.
- СЛЕД ПРЕВРАТА НА ПИНОЧЕТ УСПЯХТЕ ДА СЕ УКРИЕТЕ ЗА ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ. КАК И ЗАЩО БЯХТЕ ЗАЛОВЕН?
- Бях задържан скоро след преврата, на 27 септември. Как стана това? На среща на Политическата комисия на компартията бе взето решение най-известните ръководители да се скрием. Дойдох в къщата, определена за мое скривалище. Едни хора ме докараха дотам с кола и веднага изчезнаха. Влязох в къщата и попаднах на нещо съвсем неочаквано. От град Талка бе пристигнало семейството на собственичката. При това положение не можеха да ми дадат подслон. По тази причина се наложи да прескоча до един дом в съседство, където веднага ме приютиха. И там ме заловиха. По всичко изглежда, че някой ме е видял да влизам в една от двете къщи и веднага е уведомил полицията.
- ПРЕЗ 80-ТЕ ГОДИНИ СЕ ВЪРНАХТЕ НЕЛЕГАЛНО В ЧИЛИ, СЛЕД КАТО СИ НАПРАВИХТЕ ПЛАСТИЧНА ОПЕРАЦИЯ. БИХТЕ ЛИ РАЗКАЗАЛ ЗА ТОЗИ ПЕРИОД ОТ ЖИВОТА СИ?
- Направих си операцията в СССР. Там промениха формата на носа ми. През август 1983 г. влязох нелегално в Чили и там дочаках края на диктатурата. Живях на общо пет адреса. Най-много време прекарах в една къща в подножието на Андите, в източните покрайнини на столицата Сантяго - насред планински склон. Къщата бе с железни решетки на фасадата и автоматична врата. Пребивавах под самоличността на пенсионер, живеещ от рентиерство. От време на време се разхождах с кола, карана от 40-годишна жена, представяща се за моя дъщеря. Разтушавах се с отглеждане на зайци, птици и агнета. По онова време повечето членове на ЦК на компартията бяха извън Чили. В страната бе останал малоброен ръководен екип. Поддържах връзка само с него и през повечето време изработвах различни документи. Една от тайните срещи на екипа съвпадна с мащабна полицейска хайка. Търсиха подполковник Карлос Кареньо, похитен от партизани от Патриотичния фронт “Мануел Родригес”. Беше обедно време, когато ни предупредиха, че полицията ще дойде всеки момент. Скрихме документите и сложихме обяда на масата. Извадихме най-различни напитки. Щяхме да играем ролята на колеги на собственичката на къщата, която сме дошли да поздравим за рождения (един от ръководителите на Чилийската компартия, връстник на Луис Корвалан - б.р.), които бяхме най-известните ръководители, за всеки случай се оттеглихме в други стаи. Междувременно отидох до тоалетната и, без да искам, забравих да пусна райбера. Оставих вратата полуотворена. Един от онези типове поиска да влезе, но като ме видя, че съм по малка нужда, се извини и си тръгна. Това бе нашето спасение.
- КОНТАКТИТЕ ВИ С БЪЛГАРИЯ БЯХА ОТЛИЧНИ. ПОДДЪРЖАТЕ ЛИ ДНЕС ВРЪЗКИ С БЪЛГАРИ?
- Бил съм неведнъж у вас и пазя отлични спомени. България бе една от социалистическите страни, които най-много сътрудничеха с правителството на Народното единство. Тя му помогна с опита си в селското стопанство и други сфери.
След преврата България изрази голяма солидарност с нашия народ. Тя отвори вратите си и протегна ръце към значителен брой чилийци. Всички те учиха и работиха дълги години при вас. За съжаление днес не поддържам много контакти с българи. Само съм имал удоволствието да се срещна с някои, които са минавали през Чили.
- ПРОДЪЛЖАВАТЕ ЛИ ДА ВЯРВАТЕ В СОЦИАЛИЗМА?
- Естествено.
- ИМА ЛИ ДНЕС ДЪРЖАВА, КОЯТО СПОРЕД ВАС ИМА ИДЕАЛНО УСТРОЙСТВО?
- Трудно ми е да ви кажа. Всяка страна трябва да се устройва според собствените си характеристики и особености.
- КАК ВИ ИЗГЛЕЖДА СВЕТЪТ ДНЕС, 12 ГОДИНИ СЛЕД РАЗПАДАНЕТО НА СССР?
- Краят на социализма в СССР и в Източна Европа проправи пътя към еднополюсния свят със САЩ в качеството им на универсален лидер. Горбачов разчисти пътя към разпадането на СССР. Това е бедствие за човечеството. С Джордж Буш начело САЩ действат през главата на ООН и си позволиха в името на борбата срещу тероризма да развържат терор в Ирак, да си присвоят петрола на тази страна и така да укрепят позициите си в Близкия изток. Всичко това стана под претекста да се открият оръжията, които така и не се намериха, и които, от друга страна, Америка смята, че могат да притежават само тя и някои от нейните съюзници. Днес е много трудно да се води каквато и да е борба без благословията на голямата американска империя. Но не е невъзможно. Народите не стоят със скръстени ръце, за да си отворят пътя към света на благоденствието, свободата и справедливостта. Доказаха го гигантските вълнения на петте континента, когато започна войната в Ирак. Няма империалистическа сила, управляваща класа или диктатор месия, които да могат завинаги да смажат борбата на народите за права и за самоопределение.
- И ЕДИН ПОСЛЕДЕН ВЪПРОС - ПОЗНАВАТЕ ЛИ СЪВЕТСКИЯ ДИСИДЕНТ ВЛАДИМИР БУКОВСКИ, СРЕЩУ КОГОТО БЯХТЕ РАЗМЕНЕН ПРЕЗ 1976 ГОДИНА В ЦЮРИХ? СМЯТАТЕ ЛИ, ЧЕ И ТОЙ КАТО ВАС БЕ ВКАРАН НЕСПРАВЕДЛИВО В ЗАТВОРА?
- Никога не съм познавал лично Буковски. Знам само, че бе противник на режима в Съветския съюз. Но не знам конкретните причини за ареста му.

ВЕТЕРАНЪТ ЗА ГЕРОИТЕ ОТ НЕГОВОТО ВРЕМЕ:

Бяхме добри приятели с Тодор Живков, спомня си сега Корвалан. Той неведнъж е посещавал България. През 1976 г. е награден с орден “Георги Димитров”.
“ Живков бе динамичен човек и бе много солидарен с народа си. Впечатляваше ме с това, че винаги мислеше за завоеванията на социализма. Смятам, че негова е главната заслуга за индустриализацията и развитието на селското стопанство в България. Знам, че след свалянето му са го арестували, съдили, но в крайна сметка го пуснали и той е умрял свободен”, казва Корвалан.

ВДЪХНОВИТЕЛЯТ НА ПРЕВРАТА

“В Чили бе наложен фашистки терор, замислен от правителството на американския президент Ричард Никсън и чилийската реакция”, отбелязва в интервюто си за “Труд” Корвалан.
Целта на преврата бе да свали от власт социалиста Алиенде. Неговата икономическа политика погазвала интересите на САЩ, защото бе одържавена много американска собственост.
Разсекретени документи недвусмислено показват ръката на Вашингтон, управляван от Никсън. Според тях ЦРУ тайно е финансирало чилийски опозиционни партии в началото на 70-те, за да подкопае социалистическото правителство. В писмо на тогавашния директор на ЦРУ Уилям Колби до държавния секретар на САЩ Хенри Кисинджър изрично се говори за американска операция за дестабилизация на Чили. Съществуват и данни, че ЦРУ наредило на резидентурата си в Чили да инструктира своите агенти да продължат да подстрекават към въоръжен преврат. Телеграмата била пратена след разговор с Кисинджър, който по това време бил съветник по националната сигурност на Никсън.
“11 септември 1973 г. и 11 септември 2001 г. в САЩ са две абсолютно различни събития. Общото бе само тероризмът. В Чили бе фашистки терор, замислен от правителството на Никсън и чилийската реакция. А в случая със САЩ още не е ясно откъде тръгна терорът”, отговаря Корвалан на въпрос на “Труд” какво мисли за съвпадението на датите на преврата в Чили и на атентатите в САЩ.

ХОНЕКЕР БЕШЕ ГОЛЯМА ЛИЧНОСТ

Другарят Ерих Хонекер почина свободен в Сантяго, след като бе пуснат от затвора в Германия. Към него винаги съм изпитвал огромно уважение. Навремето той прие много чилийски емигранти в ГДР.
Хонекер бе голяма личност. Вярвам, че един ден германският народ ще му отдаде полагащата му се почит. Поддържам връзка със съпругата му Маргот, която и до днес живее в Чили. Обвиненията срещу Хонекер са манипулация и изкривяване на фактите.
Берлинската стена бе издигната в резултат на разделението на Германия. ФРГ извършваше шпионаж и саботажи.
Преди издигането на стената западняците идваха да купуват стоките в източната част, защото бяха по-евтини. А работниците от Изтока продаваха стоките изгодно на Запад. Все пак мисля че това бе грешка. Известна отговорност за нея има СССР, смята сега Корвалан.

ПЕРЕСТРОЙКАТА НЯМАШЕ НАСОКА

“Лично аз се отнасях със симпатии към първите крачки на перестройката. В началото тя бе определена като революция в революцията, стремяща се към повече социализъм и демокрация. Мислих си, че тя не би могла да се развие в идилична форма, без конфликти. Тя трябваше да покаже противоречията в обществото. Така и стана много скоро.
Но нямаше насока.
Горбачов свърши, като разчисти пътя към разпадането на СССР. Той направи това, за което толкова критикуваше предшествениците си. Превърна се в едноличен лидер, а КПСС бе лишена от социалната си база. Трябваше да има плурализъм на идеи. Лошото бе, че КПСС вече не играеше водеща роля в страната или не я играеше както трябва. Така перестройката даде зелена светлина на враговете на социализма и те се наложиха”.
Това е мнението на бившия лидер на чилийските комунисти за историческата роля на Горбачов.

СИНЪТ НА КОРВАЛАН ПОЧИНА В БЪЛГАРИЯ

Луис Алберто - първородното дете на Луис Корвалан, бе арестуван веднага след преврата. Той бе докаран първо на националния стадион в Сантяго, където бе подложен на нечовешки изтезания, а после - изпратен в концлагер. През 1974 г. Корвалан -младши бе освободен и дойде да следва аспирантура в софийската Селскостопанска академия “Георги Димитров”.
Луис Алберто почина на 26 октомври 1975 г. Смъртта му бе следствие от мъченията. Баща му не можа да се прости със сина си. Хунтата не го пусна от затвора за погребението.
“По-късно, като излязох от затвора, научих, че от целия свят до така нареченото правителство на Чили са идвали петиции за освобождаването ми”, каза пред “Труд” дон Лучо.
“След като бях освободен, заминах за Москва. Първата страна, която посетих след СССР, бе България. Дойдохме с жена ми Лили, за да изразим нашата благодарност и да посетим гроба на Луис Алберто”, добави Корвалан.

МЕТЕЖНИЦИТЕ УБИХА АЛИЕНДЕ

Чилийският президент Салвадор Алиенде бе убит при преврата на 11 септември 1973 г. Той отказа предложения му самолет, с който със семейството му можеха да отлетят където пожелаят. Така за пръв път в съвременната история на Латинска Америка един държавен глава не капитулира пред метежниците.
Алиенде ръководеше защитата на президентския дворец “Ла Монеда”. 40 души се сражаваха в продължение на десет часа срещу няколкохилядна войска, оръдия, танкове и самолети. Държавният глава успял да унищожи лично два танка, твърди мълвата.
На власт дойде военната хунта начело с генерал Аугусто Пиночет. За 17 г. диктатура в Чили загинаха или изчезнаха безследно над 3000 души.
Пиночет сдаде властта след референдум през 1990 г. Осем години по-късно той бе арестуван в Лондон по искане на испанския съдия Балтасар Гарсон. Генералът бе пуснат след 14 месеца. Досега в Чили няма съд срещу него.
След гибелта на Алиенде на него бе кръстен един от булевардите в софийския жк “Младост”. При кметството на Янчулев булевардът бе преименуван на “Андрей Сахаров”. Тогава оттам изчезна и бюстът на убития президент.