Продължавам да вярвам в социализма, заявява пред “Труд” легендарният Луис Корвалан - бивш генерален секретар на чилийската компартия. Това е първото му интервю пред българска медия след края на диктатурата в Чили през 1990 г. Той се съгласи да отговори на въпроси на “Труд” по повод наближаващата 30-годишнина от преврата в Чили на 11 септември 1973 г.
Дон Лучо, както го наричат, днес е на 87 г. Той продължава да е член на ЦК на партията и кара старините си заедно със своята съпруга Лили.
Днес едва ли са много хората в България, които си спомнят за Луис Корвалан. Само допреди 14 години той бе един от символите на световния комунизъм.
Преди 3 десетилетия, когато водеше борбата срещу диктатурата на Пиночет, в негова защита се надигна целият свят.
Това стана, след като Корвалан бе заловен от полицията в скривалището си в Сантяго.

ХУНТАТА ГО ОСЪДИ НА СМЪРТ

защото не се подчини на заповедта да се яви на превърнатия в концлагер национален стадион в Сантяго.
Затворен първо във военното училище “Бернардо О'Хигинс”, комунистическият лидер бе преместен в лагер на антарктическия остров Доусън. Корвалан прекара там три години и бе освободен след силен международен натиск. Комунистическият лидер бе разменен срещу съветския дисидент Владимир Буковски на летището в Цюрих в края на 1976 г.
Луис Корвалан Лепес е роден на 14 септември 1916 г. в град Пуерто Монт. По образование е начален учител. Според другарите му той е

ПРОФЕСИОНАЛЕН РЕВОЛЮЦИОНЕР

Корвалан става член на комунистическата партия едва 16-годишен. Нееднократно е лежал в затвора заради политическата си дейност.
През 1958 г. Лучо става генерален секретар на компартията. А след още 11 години заедно със социалиста Салвадор Алиенде основава левия блок Народно единство.
Година по-късно Алиенде, който е кандидат на коалицията, печели президентските избори. Управляващите си поставят за цел да градят социализъм по мирен път. В правителството за пръв път влизат и комунисти.
На десницата в Чили обаче това съвсем не САЩ също са недоволни, още повече, че одържавената собственост е била предимно тяхна. Санкциите на Вашингтон срещу Сантяго валят една след друга. В резултат настъпва невиждана криза. Хората се редят с часове на опашки за стоки от първа необходимост.
Така се стига до военния преврат на 11 септември 1973 г. Президентът Салвадор Алиенде отказва да капитулира и загива в сражение с метежниците.
Дон Лучо е заловен и вкаран в затвора. Синът му Луис Алберто също е арестуван и изтезаван на стадиона в Сантяго.
Година по-късно Корвалан-младши е освободен. По настояване на баща си

СИНЪТ НА ДОН ЛУЧО ИДВА В СОФИЯ

заедно с жена си Рут и малкия си син Диего. Луис Алберто следва аспирантура в Селскостопанската академия “Георги Димитров”. Той отказва специален апартамент и живее в Студентския град заедно с други сънародници.
Там Корвалан-младши умира на 26 октомври 1975 г. Младежът си отива едва на 28-годишна възраст заради нечовешките изтезания, на които е бил подложен на стадиона.
Луис Корвалан не можа да се сбогува със сина си.
Хунтата на ген. Аугусто Пиночет го лиши от това право, защото не го пусна от затвора на погребението в София.
Оттогава датира един малко известен факт. 7 български младежи доброволно искали да се предложат за заложници на Пиночет. Те били готови да идат в лагера на остров Доусън, за да може Луис Корвалан да дойде на погребението на сина си.
Това разказа пред “Труд” Стилиян Бурханларски - бивш дългогодишен български дипломат, началник на управление “Африка и Латинска Америка” във външното министерство. През 1975 г. той работил в международния отдел на ЦК на БКП и лично се грижил за Луис Алберто.
“Пет момчета и две момичета написаха писмо до Държавния съвет. Двама от тях бяха ученици, един бе работник, останалите четирима - студенти”, разказва Стилиян Бурханларски.
Ръководството на БКП обаче отхвърлило идеята и не пожелало да публикува писмото в пресата.
“За съжаление, не мога да си спомня имената на тези достойни млади българи”, завършва разказа си Бурханларски.
“От вас чувам за това, но съм развълнуван от такава проява на солидарност”, каза за “Труд” Луис Корвалан. Той посещава гроба на Луис Алберто след освобождаването си.
През 1991 г. тленните останки на младежа бяха пренесени в Чили и положени в мемориала на жертвите на хунтата. “Пазя

ОТЛИЧНИ СПОМЕНИ

от България”, казва в интервюто си за “Труд” Корвалан. Той си спомня как по времето на Алиенде България била сред тези, които най-много помагали на Чили. Корвалан не е стоял със скръстени ръце. Емиграцията му в СССР продължава 7 г. През 1983 г. си прави пластична операция

И СЕ ВРЪЩА НЕЛЕГАЛНО В ЧИЛИ

Там живее под фалшива самоличност. Един път се изплъзнал по чудо от полицейска хайка. “Бях в тоалетната. Един полицай поиска да влезе, но като ме видя, се извини и си тръгна, без да ме познае”, сподели той пред “Труд”.
Лучо посреща края на диктатурата през 1990 г. в родината си. След това отстъпва лидерския пост на жена - Гладис Марин. Но и до днес той остава активен член на компартията и още вярва в социализма.

ПРЕВРАТЪТ НА 11 СЕПТЕМВРИ 1973 Г.

Военният преврат в Чили влезе в историята като един от най-кървавите в Латинска Америка. Той бе извършен сутринта на 11 септември 1973 г.
Негови вдъхновители са американски компании, недоволни от национализацията в страната. Извършители са командващият флота адмирал Хосе Торибио Мерино и трима генерали - Аугусто Пиночет, Густаво Лий и Сесар Мендоса, командващи съответно супохътните войски, авиацията и карабинерите.
Президентът-социалист Салвадор Алиенде загива при щурма на президентския дворец “Ла Монеда”. Създадена е четиричленна военна хунта. През 1974 г. Пиночет е обявен за президент. За 17 години над 3000 души са убити или безследно изчезнали.
Днес Пиночет е единственият жив от заговорниците. Той се оттегли от поста след референдум през 1990 г. До 1998 г. генералът бе начело на сухопътните сили. През октомври същата година той бе арестуван в Лондон по искане на испанския съдия Балтасар Гарсон. 14 месеца по-късно Пиночет бе освободен. Срещу него се водят десетки дела в Чили, но до съд не се е стигнало.