Когато у нас се говори за кръгове и обръчи, всички се сещат за кръгове от влияния и обръчи от фирми.
Когато в Испания се говори за кръгове и обръчи, всички се сещат за насядали в кръг хора по площадите, които образуват така „народни асамблеи” и упражняват пряка демокрация по примера на древногръцката агора. Сещат се и за създадените на същия принцип низови структури на новата алтернативна партия „Подемос, наречени тъкмо „кръгове”, и за самата емблема на „Подемос”, която ги символизира – преплетените обръчи на солидарността.
„Подемос” се заражда по площадите на Испания, превзети през 2011-та от движението на възмутените, кипнало заради стоварването на тежестта от разразилата се криза върху гражданите, а не върху причинилите я финансови спекуланти и послушните им „елити”. Испанците наричат това движение и 15 М, защото първата му проява е на 15 май 2011 г. Пъстро и аморфно, то ражда и многобройни „платформи”, които се заемат да решават конкретни проблеми на хората. Например Платформата за защита на пострадалите от ипотеки, противодействаща на банките, които отнемат жилищата на неспособни да си покриват кредитите граждани. Там, между другото, дейна фигура е българката Татяна Роева.
В началото на 2014-та именно от тази среда и от разбирането, че народът повече не може да чака социалноотговорни действия от корумпирани политици, а трябва сам да влезе в политиката, се сформира първо гражданското движение „Подемос” („Можем”), прераснало скоро след това и в партия. Първият пробив е на европейските избори през май м.г. Само два месеца след партийната си регистрирация „Подемос” печели цели 5 евродепутатски места и оттам нататък започва да набъбва като цунами. Още от есента на 2014-а сондажи сочат новата формация за първа политическа сила в Испания.
Това бе отново потвърдено и от последното засега проучване на независимата социологическа агенция „Метроскопия”. То бе направено няколко дни след 31 януари т.г. – деня, в който „Подемос” показа какво може, заливайки центъра на Мадрид с „Марш на промяната”, извел на улицата около 300 000 симпатизанти на новата партия. Е, някои български медии, без да са пращали до Испания свои репортери, ги преброиха като 50 000. Аз обаче бях там и видях как разстоянието от около един километър между площадите „Сибелес” и „Пуерта дел Сол” се препълни от хора. С мъка пробивайки си път сред това пеещо и скандиращо човешко море, едва успях да стигна до сцената, от която лидерите на „Подемос” говореха, че противопоставянето днес вече не е „дясно-ляво”, а „горе-долу”, „каста-народ”.
Ето част от думите на лидера на новата партия – 36-годишния преподавател по политология в университета „Комплутенсе” Пабло Иглесиас: „След разразяването на кризата най-богатите увеличиха авоарите си с 30%. С толкова нарасна и продажбата на луксозни коли. А народът долу гладува. Стига са ни лъгали, че ако онези горе са добре, ще има работа и за нас, долу. Когато онези отгоре не могат, а онези отдолу не искат, идва времето на промяната. Искаме демокрация. Моментът е сега, за да не загубим цяло поколение и нашето бъдеще. Мечтаем, но взимаме на сериозно мечтите си. Искаме промяна, която да съживи индустрията, хранителната промишленост, зелената енергия, устойчивото развитие. Искаме промяна в трудовия пазар, да гарантираме правата на всички. Мечтаем за страна, в която никой няма да е изключен. Мечтаем за Европа на народите. Вижте как мечтите стават истина в Гърция. Моментът е дошъл и за Испания. Не искаме нашата страна да е само търговска марка. Днес са й нужни достойни и луди хора, способни да се опълчат на богатите, нужни са й донкихотовци като онзи мечтател на кон, онзи универсален испанец, защитник на достойнството. Можем да мечтаем и можем да победим!”
Множеството отговори със скандирания „Вижда, чувства се, Пабло ще е премиер”, „Обединеният народ не може да бъде победен” и „Тик-так, тик-так”. Последното идва от фраза на Иглесиас по повод победата на „Сириза” в Гърция, която показала как времето на „кастата” изтича и идва времето на надеждата.
Тази надежда за „Подемос” е също да спечели изборите в страната си. Испания тази година ще гласува три пъти – за автономно ръководство на Адалусия на 22 март, за местна власт на 24 май и за парламент през ноември. Най-важен ще е парламентарният вот. Другите два са прекалено рано – „Подемос” още няма изградена партийна структура по места и ще й бъде доста трудно да се състезава с „лъвовете”, тоест с радвалите се досега на удобството и облагите на двупаритйния модел дясна Народна партия (НП, управляваща в момента) и Испанска социалистическа работническа партия (ИСРП). Все пак „Подемос” излъчва кандидати и за първите две гласувания, макар в доста случаи те и да се явят в общи листи с други сродни движения. Но основното премерване на силите очевидно ще е на парламентарните избори в края на годината.
Дотогава масовата подкрепа за „Подемос” може да набъбне и още, но може и да спадне. Защото срещу новата формация е задвижена цялата мощна медийна машина на очернянето. Всички стари партии са срещу нея. Социалистите я винят, че им краде електората и идеите. Обединена левица (където влизат комунисти и зелени) – че им измъква кадрите. А управляващата НП на премиера Мариано Рахой, която е от най-изложилите се в многобройните скандали за корупция, разтресли Испания, е впрегнала държавната машина, за да изкара и лидерите на „Подемос” оцапани от злоупотреби.
Острието на атаките с компромети в момента е насочено най-вече срещу Хуан Карлос Монедеро – основател и член на ръководната петорка на „Подемос”. След първоначалния неуспешен опит да се представи впечатляващото му научно CV за подправено (Монедеро е защитил докторат в германския университет „Хайделберг” и точно това се оспорваше неуспешно от някои медии) сега на мушката е неговата данъчна изрядност. Лично министърът на финансите Кристобал Монторо извади данъчни декларации на Монедеро, за да докаже, че той нередно декларирал приходите от своя консултантска дейност за правителствата на Венесуела, Боливия и Еквадор като приходи на своя фирма (за което данъкът е по-нисък), а те били лично негови приходи.
Въпреки че държи на своята изначална изрядност, Монедеро незабавно плати разликата в данъка заедно с натрупалата се междувременно лихва, за да не позволи ескалация на нападките. Но те все пак продължиха, а един от големите всекидневници дори пусна напълно измислената сума от над 700 000 евро, на колкото уж възлизали банковите сметки на Монедеро. В отговор Монедеро пусна разпечатка на сметките си и стана ясно, че те са с 500 000 евро по-малко от измислицата. Скандалът обаче продължава да се търкаля из медиите като снежна топка.
Целта, разбира се, е да се удари по най-силния коз на „Подемос” – че идва с неопетнени хора, които да напрявят политиката честна, прозрачна и демократична. Другото, което се преекспонира, е фактът, че четирима от лидерите на „Подемос” са били съветници на латиноамерикански леви правителства. Оттук им се лепи клеймото „чависти” (от Уго Чавес – покойния президент на Венесуела) и се нагнетява страх у масовата публика, че ще внедряват „чавистки социализъм” в Испания. Всъщност самите набедени лидери постоянно повтарят, че биха искали за европейския Испания нещо друго – социалния модел държави, който имат скандинавците.
На шествието на 31 януари, когато кампанията срещу Монедеро беше вече в пълен ход, чух хората на площада до мен да крещят „Монедеро, с теб сме! Монедеро, обичаме те!”, когато той се появи на сцената, за да говори. „Колкото повече нападат „Подемос”, толкова повече ги подкрепям” – това пък са думи на големя испански актьор Хосе Санкирстан, изречени от него в едно интервю. Те изразяват нагласите на доста испанци, спрели да вярват на вързаните с банките големи медии и на дискредитираната политическа върхушка и точно затова избрали да подкрепят „Подемос”. Всъщност основната база на новата партия не са някакви ултралеви млади екстремисти, а масовата средна класа, която обедня и натрупа разочарование и гняв, защото й бе стоварена цялата тежест от кризата. Желанието на хората е да се върне социалната държава, която зачиташе и защитаваше правата им и прилагаше по-балансирано разпределение на приходи и данъци.
Когато одеснялата ИСРП сега се цупи, че от „Подемос” й крадат идеите, има донякъде право – просто тя самата е загърбила старите си идеи от времето на младия Фелипе Гонсалес, за когото 60-годишната Бланка Бертран от Асоциацията на пресата в Мадрид ми каза: „Фелипе някога беше точно като Пабло Иглесиас сега!”. Беше. Но понеже вече не е, а е в статуквото заедно с ИСРП, затова хората обръщат гръб на социалистите, които вече не отговарят на името си. И отиват при „Подемос”
„Белите глави” от Обединена левица пък се сърдят на Пабло Иглесиас, който някога е членувал в комунистическата младеж, че им краде кадрите. Всъщност, когато „Подемос” се ражда през януари 2014 г. първо като гражданско движение, идеята на основателите е то да стане част от Обединена левица и да се яви заедно с нея на евроизборите. Но старта гвардия на ОЛ не приема младоците и така и не ги включва в партийните евролисти. Чак тогава компанията на Иглесиас се дръпва и решава да превърне „Подемос” в самостоятелна партия, с която да се впусне в битка. Когато показва какво може, наистина към нея преминават и някои активисти на ОЛ. Както казва 29-годишният икономист от университета в „Малага”, депутат от ОЛ и неин кандидат за премиерския пост в парламентарните избори наесен Алберто Гарсон, „ако Обединена левица беше на висотата на историческата си мисия, „Подемос” нямаше да я има”. Впрочем, самият Гарсон е личен приятел с Иглесиас и цялото ръководство на „Подемос”. Той и сега пледира за „конвергенция” между ОЛ и „Подемос”. Но новата партия вече не иска такъв съюз, бяга от идеологизация и предпочита широкобединяващата си теза за „горе-дору” и „каста-народ”.
Интересен факт е, че жената, с която живее Пабло Иглесиас – Таня Санчес, доскоро бе едно от най-ефектните и популярни лица на Обединена левица. Тя бе и кандатка на ОЛ за кметския пост в Мадрид. Двамата с Пабло винаги са повтаряли, че личните им отношения на влияят на факта, че са в две различни партии. На 4 февруари обаче Таня Санчес напусна ОЛ заради силни вътрешни разногласия в паритята. Обяви, че няма да влиза в „Подемос”, а ще поеме самостоятелен път в политиката с обединение „Народно единство”. Впрочем, точно след нейното напускане лидерът на ОЛ Кайо Лара изрече репликата, че „Подемос” му краде кадрите...
Новата партия расте и се структурира буквално „в крачка”. Усетих това и когато отидох в информационния център на „Подемос” на ул. „Сурита” 21 в мадридския квартал Лавапиес. Всъщност това е едно скромно помещение с размерите на гараж и с вид на квартален клуб. Отваря врати два пъти на ден за по два часа – от 11 до 13 ч. И от 17 до 19 ч. В останалото време е скрито зад метална рулетка без никакви опознавателни надписи с изключение на хвърчащ лист с работното време, изваден на ксерокс и лепнат върху рулетката. Доброволци приемат там интересуващи се граждани и се стараят да им помогнат с каквото могат. Най-често идват по-възрастни симпатизанти. Някои имат социални проблеми за решаване – и тогава доброволците ги насочват или към адвокатска кантора, която работи с „Подемос”, или към комисиите на партията, специализирани по теми като здравеопазване, примерно. Други от идващите в клуба побелели поддръжници искат да им се помогне, за да могат да се регистрират в интернет форума на новата партия – Пласа „Подемос” (Площад „Подемос”). Там текат всички дебати и гласувания, с които се взимат решенията, обменя се информация и опит. Младите симпатизанти, по-опитни в модерните технологии, са непрекъснато на този „площад”. „”Подемос” не обещава сигурно щастие на никого, но върши една много важна работа – учи ни, че трябва да работим заедно, за да постигнем нещо добро за всички. Трябва да мислим повече, да участваме повече, да си сътрудничим повече, да си помагаме повече,” обяснява ми доброволецът в клуба Франсиско Ренедо.
А ето какво ми каза Луис Алегре, член на ръководната петорка на „Подемос” и кандидат на партията за местните избори в Мадрид, с когото разговарях два пъти – на шествието и на следващия ден в Центъра за изящни изкуства: „Срам ни е и сме против това, че в една европейска страна като Испания има хора, които не могат да си плащат отоплението или лекарствата, че губят жилищата си. Тези „извънредни” мерки са абсолютно неприемливи за ЕС. Разработваме планове в защита на гражданите и ще покажем, че може и по друг начин, че не бива нито един гражданин от четвъртата икономика в ЕС да е социално изключен. Всяка друга партия, която признава необходимостта от промяна, е добре дошла за съюзник. Но преди това да се ангажира абсолютно безапелационно с борбата срещу корупцията. И гражданството да е информирано какво се прави с публичните фондове до последното евро. Все ни кават – не може, не може, не може. А ние ще покажем колко са фалшиви твърденията, че орязванията не могат да бъдат спрени. „Подемос” няма ипотека към никого – нито към банки, нито към администрации. Ние сме вратата, през която може да влезе волята на мнозинството. А тя е – прозрачност и демокрация”.