Ако кралят на Испания Хуан Карлос I даваше пресконференции, сигурно първият въпрос, с който журналистите щяха да го посрещнат при кацането му в София на 8 юни, щеше да е за това какъв паспорт е дал на роднината си Симеон Сакскобургготски. Но височайшият статут на госта изключва подобни контакти с медиите. Това го знаят добре всички, които отразяваха още първата визита на испанския монарх у нас през 1993 г.
Тогава той беше потопен в море от народна любов, преляла към него като към проекция на още непознатия, но романтизиран от родните маси мадридски изгнаник Симеон. "Искаме си царя!", скандираха ентусиазирани агитки, които следваха крал Хуан Карлос и кралица София по петите през целия им тогавашен престой в България.
Сегашната визита едва ли ще осигури на гостите подобни картинки. Вече сме си получили царя - макар и в качеството на премиер. Именно на Симеон и на неговата доня Маргарита се пада да посрещнат на летището испанската кралска двойка и да я зарадват с нови впечатления от България десет години по-късно. Двете семейства са много близки благодарение на дългия мадридски период на Симеон и роднинската им синя кръв.
Официално посещението е по покана на президента Георги Първанов, въпреки че конкретната покана е отправена още от предшественика му Петър Стоянов по време на негово гостуване в Мадрид през 1999 г. Хуан Карлос трябваше да пристигне у нас още на 30 април т.г., но войната в Ирак тогава отложи пътуването, въпреки че официално не бе спомената като повод.
Впрочем, около самата война испанският крал запази ледено мълчание - за разлика от испанския премиер Хосе Мария Аснар, който активно подкрепи американците. Аснар стана прицел за многохилядни антивоенни демонстрации у дома си, които не простиха и на кралското безмълвие. За първи път откакто е на трона, Хуан Карлос беше заклеймен от протестиращите като "сламено чучело" - задето се ограничава само да мълчи вместо открито да се противопостави на курса на Аснар.
Това бе впечатляващ прецедент на фона на досегашните общо взето единодушни симпатии на испанците към техния крал, които се дължат главно на осезателния му личен принос за прехода на Испания от диктатурата на Франко към демокрацията.
Лично Франко определя наследника на прогонената от испанските републиканци още през 1931 г. кралска фамилия на Бурбоните за свой приемник начело на държавата. На 22 ноември 1975 г. - 2 дни след смъртта на Франко - 37-годишният тогава Хуан Карлос е обявен за крал. Още в първата си реч пред парламента той се зарича, че ще бъде крал на всички испанци и ще работи за връщането на демокрацията.
Началото е драматично, защото малцина вярват, че отгледаният под крилото на Франко млад монарх е искрен. Подозират го, че под сладките пожелания крие всъщност стремеж към запазване на статуквото и към доразвиване на Франковите авторитарни завети. В най-добрия случай го смятат просто за марионетка на франкистите, на която няма да позволят да извърши никакви промени.
По-късно тогавашният лидер на комунистите Сантяго Карильо ще разкаже как Хуан Карлос му доверил, че през последните години от режима на Франко нарочно се държал като глупак - за да има шанса наистина да стигне до властта. Коментарът на Карильо е: "Иска се голям ум да се преструваш толкова дълго време на глупав".
Умът си проличава веднага, щом Хуан Карлос става крал. Той умело насърчава политическото съживяване на Испания и се превръща в истински гарант на демократичния преход. С особен ореол е запечатан в историята епизодът с опита за военен преврат на полковник Антонио Техеро през 1981 г., когато тъкмо кралят се намесва решително в събитията и армията не подкрепя превратаджиите.
Оттогава повечето испанци са откровено влюбени в краля си. За това им помагат и чисто човешките му качества. Той е непосредствен, прям и живее относително скромно в сравнение със събратята си в други кралства - испанският кралски двор има годишен бюджет от около 6-7 милиона долара, което е половината от обичайната сума, отпускана от британския парламент на кралица Елизабет.
Кралят на Испания е и запален спортист - яхтсмен, скиор, мотоциклетист. Кара и всевъзможни военни машини, което е научил по време на военното си обучение, допълнено по-късно и от университетско образование по право и икономика.
Покрай спортните му хобита от години се разказват всевъзможни любопитни случки. Как например две неопитни момичета паднали от яхтата си в открито море, а кралят се случил със собствената си яхта наблизо и ги спасил. Или как си фучал сам-самичък с мотора по оживена магистрала и го познали, чак когато спрял да зареди на някаква бензиностанция и си махнал за малко каската.
С напредването на годините (Хуан Карлос вече е 65-годишен) легендите лично около него понамаляват, но затова пък се множат историите около децата му.
От брака си с бившата гръцка принцеса София Хуан Карлос има две дъщери - родените през 1963 и 1965 г. принцеси Елена и Кристина, и един син - 35-годишният престолонаследник Фелипе. И Елена, и Кристина вече са щастливо омъжени и са дарили родителите си с общо пет внуци. Фелипе обаче още не е задомен и води класациите на най-желаните ергени в Европа.
Клюкарските списания не спират да дебнат за изгорите му и да му стъкмяват династически бракове. Преди време в списъка на възможните кандидат-булки фигурираше и дъщерята на Симеон - Калина, но бракът й с Китин Муньос сложи кръст на подобни слухове. Хубавият Фелипе обаче продължава да провокира фантазията на любителите на аристократични авантюри.
Често прекомерното любопитство към личния му живот създава и доста главоболия на принца. Така беше през 1999 г., когато испански вестник го беше издебнал как се усамотява в хотел в Осло с норвежката манекенка Ева Саннум. Тогава даже сериозната преса се хвърли да порицава принца, защото хубавицата, известна от реклами на дамско бельо, не съответствала на ранга му.
След норвежкото залитане пък се разчу за искра, припламнала между Фелипе и холивудската звезда Гуинет Палтроу, която избяга от Венецианския фестивал, за да отскочи при принца в Мадрид. Британският в. "Мирър" дори я нарече "новата Грейс Кели" - по аналогия с легендарния роман между принц Рение и някогашната американска киноактриса, превърнала се в принцеса на Монако.
Засега обаче Фелипе продължава да ергенува и да броди из сънищата на доста млади дами - било с аристократично, било със звездно битие. Уви, той няма да придружава родителите си у нас...