Сп. "Тема", брой 39 (618), 07-13 октомври 2013
Мануел Муньос Идалго, испански поет и драматург: Боли ме, че България е тъй разединена
Къдринка Къдринова
Експанзивен и речовит, Мануел Муньос Идалго твърди, че е влюбен в България. Испанският поет и драматург редовно гостува в страната ни още от 1979 г., когато за първи път идва у нас. Буквално преди дни той бе и сред участниците в Десетата международна писателска среща в София, съвпаднала със 100-годишнината от основаването на Съюза на българските писатели. Роден през 1939 г. в Алкантария, провинция Мурсия, Мануел Муньос Идалго е член на Академията на испанизма към Капитула на рицарите и дамите на Исабел Католическа. Автор е на 13 стихосбирки, 34 пиеси, две биографии, две книги по театрална педагогика и един сборник с есета за срещите си с големи испански интелектуалци. Колумнист е във в. „Ла Расон”. През 1979 г. издава в Испания „Моторни песни” на Никола Вапцаров. Пиесата му „Никола Вапцаров – Кървавата бразда” е посветена на едновековния юбилей от рождението на нашия поет, отбелязан през 2009 г. Същата година драмата е отпечатана на български. А театралната творба „Мъдрост и себеотричане” е за светите братя Кирил и Методий и за създаването на славянската азбука. И двете свързани с България пиеси излизат през 2011 г. в Испания в триезично издание – на испански, английски и шведски. Друга негова драма – „Благословени души или Забранена любов”, е играна между 1994 и 2004 г. в столичния театър „София” и в силистренския „Сава Доброплодни”. Мануел Муньос Идалго е носител на ордена „Св. Св. Кирил и Методий” І степен и на Международната литературна награда „Никола Вапцаров”.
Дон Мануел, как се роди вашата толкова топла връзка с България?
България беше далечна и почти непозната за мен, когато пристигнах тук за първи път през 1979-а, Международната година на детето. Бях поканен да участвам в честването на празника на славянската азбука. Тогава се запознах с чудесни български поети, които и досега са ми приятели – Любомир Левчев, Лъчезар Еленков, Евтим Евтимов. И с още много други интелектуалци – писатели, журналисти, театрали. Бях омаян от българския фолклор, от традициите. Посрещаха ме с хляб и сол, танцувах хоро, всичко беше толкова красиво, а съзнанието и душата ми сякаш се отвориха за някакви древни и велики спомени, свързани със земята ви. Започнах да усещам България като нещо специално, като част от мен самия. Днес се чувствам почти българин. Вложих много от тази емоция в пиесите ми за братята Кирил и Методий и за Никола Вапрацов, в поемите ми, посветени на България. Ако не изпитваш емоция, ако не ти харесва онова, което изживяваш, е невъзможно да пишеш. Същевременно съм страдал и страдам много за България. Видях и преживях промените тук. Някои са добри, други не толкова. Онова, което не приемам, е да се накърнява културата. Един поет не може да е собственост на никоя партия и не може да е преценяван по политически критерии. Красотата, метафората, полетът на духа нямат белези за партийна принадлежност. Толкова е жалко, че все още се сблъскваме с лов на вещици. Говоря не само за България, а и за света изобщо.
Вие не членувате в никоя партия, така ли?
Не членувам! Не харесвам партиите. Всичките. Аз съм учил в семинария, готвех се за свещеник. Много други писатели също са минали през такава подготовка. Роден съм точно в края на гражданската война. Израснахме в епоха, когато проповедта в църквата бе форма за доминиране пред публиката, за изява. Аз не бях представителен тогава, но като се качвах на амвона, се чувствах другояче, по-значителен. Днес принадлежа към кръга на рицарите на Исабел Католическа, създали Академията на испанизма. А що се отнася до религиите, те всичките са форма на власт. И все се обвързват с политиката, с управлението.
Кой според вас е най-големият проблем на света днес?
Ирационалността на онези, които го управляват – в Испания, в България, навсякъде. Под тяхното диригенство обществата оглупяват, високите цели се принизяват, автентичните ценности се размиват, младежта се елементаризира чрез налаганите моди, приятелството и любовните отношения се изпразват от човешкия смисъл. Кастрират се чувствителността, интелигентността. Живеем в свят на малоумници. Хвърлиха се да „спасяват” банките и стовариха бремето на дълговете върху най-малко виновните за кризата – редовите данъкаплатци, народа. Накрая ще забранят и всичко най-красиво.
А кое е най-красивото?
Любовта. Но любовта като даване. А не като вземане-даване, което е съвсем друго и се свежда до търговски отношения, типични за една древна професия. Не, аз искам просто да ме оставят да обичам, да дарявам обичта си. Не ме интересува дали ще е споделена или не. Красотата е да дадеш любов.
И вие давате своята любов на България...
България е чудесна, интелигентна страна. Но е оплетена в лъжи и манипулации, за да бъде командвана по-лесно.
От кого?
Господарите са едни и същи по целия свят. Не ги определям по идеологии. Наричам ги корумпирани, безсрамници, крадци, търгаши, мафиоти... Това не са добри хора. Ако бяха, щяха да спрат войните, щяха да мислят за гладните деца. Но не им изнася да са хуманни. По-рано ни затваряха по затворите, сега ни лъжат, че имаме свобода и демокрация. Нямаме нищо подобно. Ако хората се възмущават и излизат да протестират, идва полицията да ги арестува. Ако се противиш на уволнението или на това, че изхвърлят семейството ти от дома, защото си останал без работа и не можеш да плащаш ипотеката, те ти отговарят – ами такива са законите, ще ги спазваш. А кой измисля тези закони? Пак те! За да си се самообслужват с тях. Политиците си играят с хората по една хитра формула, наречена „избори”. Щом решиш да недоволстваш, те веднага те парират – ние получихме мнозинство на изборите, така че ще мълчиш и ще слушаш. Превръщат се в тирани.
Каква е алтернативата?
Плурализмът, толерантността... Е-е-е-е, и на мен ми е ясно, че говоря за утопии... Не можеш да управляваш справедливо, ако ти самият не си справедлив. За да бъдеш, трябва да слушаш народа, а не удобните съветници. Но онова, което става, е, че те си докарват една камарила, свързана с олигархията, дават им сладки постове и шуробаджанащината процъфтява. Това е проблем в целия свят. Една тънка и погазила морала прослойка си присвоява правото да решава всичко. Включително да разпалва войни, да се бърка в къщите на другите.
Как един поет като вас може да се противопостави на това?
Имаме само един инструмент за защита – думите. Точно за това говорих и на сегашната писателска среща в София, която премина под мотото „Силата и слабостта на думите в бъдещия свят”. Силата и слабостта вървят ръка за ръка, взаимозависими са. Думите първо извайват мечтите, а после показват действителността във всичките й несъвършенства, които трябва да се преодоляват. Това е и противоречие, но и предизвикателство. Както увереността и съмнението са двете неразделими същности на всеки сериозен, ангажиран и високообразован писател. В изказването ми на срещата дадох примера с големия испански бароков поет и сатирик Франсиско де Кеведо. В неговата епоха, през ХVІ и ХVІІ век, също както и днес, законите са се диктували от безскрупулните лихвари. Неслучайно Кеведо пише за „всемогъщия рицар Дон Паричко”. Но той казва още: „Истината се извращава както с лъжата, така и с мълчанието”. Ето защо поетът никога не бива да премълчава истината!
Кажете тогава вашата истина за днешна България.
Намирам България много разединена. Много! И от това ме боли! Къде ви е съгласието? А има базисни неща, около които може да се обедини всяка страна – да има работа за всички, да има култура, образование и най-вече солидарност. Това важи за всички страни – навсякъде хората трябва да ядат и да могат да отглеждат децата си, тоест трябва да имат работа. И да се подкрепят един друг, за да устояват на натиска на безскрупулните.
Писателят е привилегирован, винаги може сам да си създаде работа със своето писане. Отделен въпрос е кой ще го публикува, кой ще купи творбата... Вие какво пишете в момента?
Завършвам една пиеса за големия швед Август Стриндберг. Заглавието е „Бездната и душата”. Действието се развива в Париж, на Монпарнас, през 1894 г., когато се разделя с Фрида, втората си жена. Имал е три жени и деца от всичките. Хем е обичал жените, хем ги е мразел. Освен поет, драматург, есеист, е бил и прекрасен фотограф, художник. И алкохолик. Докато пиша, го усещам, виждам как пие субстанциите си, без които не може да живее, чувам гласа му, улавям мислите му... Така беше и докато пишех за Никола Вапцаров. Каква личност! Толкова му се възхищавам! Винаги героите ми сякаш оживяват вътре в мен, сливам се с тях, като че ли ток ни свързва през епохи и различни измерения...
Какво точно ви привлече в образа на Вапцаров?
Това, че той защитава народа, работниците. А когато го съдят, той поема цялата вина, не гледа да я прехвърли на другарите си. Искат да го демонизират, но той всъщност е мого чист човек, истински поет! Какви стихове е писал! И днешните работници имат нужда от личности като него. Всички виждаме какво става, нали? Не знаеш кога ще те изхвърлят от работата, от дома ти – и няма да можеш да се защитиш, нито ще знаеш как да изхранваш семейството и децата си! Това ли са законите, които трябва да спазваме?! Значи, щом една несправедливост е облечена в закон, тя става добро?! А който иска това да се промени, е лош, така ли?! Много дълбоко ме развълнува и самият Вапцаров, и красивата любов към жена му, и особено майка му Елена – тя е невероятен персонаж, много силен. В края на пиесата ми, когато разстрелват Вапцаров, тя пита: какво направихте?! И аз днес питам: какво правите?! Колко пъти ще разстрелвате Вапцаров?! Пиесата ми беше написана за неговата 100-годишнина, но така и не бе играна в България. Все пак моят приятел – прекрасният български режисьор Стефан Стайчев, направи драматизация по някои откъси и те бяха представени на 25 септември в Столична библиотека. Стефан бе автор и на постановката в театър „София” на моята драма за връзката между свещеник и млада омъжена жена „Благословени души или Забранена любов”. Премиерата бе през 1994 г. Аз не можах да пристигна тогава, защото по същото време лежах в диабетна кома в Мадрид. И бях представен тук от тогавашния ни посланик Хорхе Фуентес. Оживях и по-късно дойдох, гледах спектакъла, който се задържа доста години на българска сцена. Силистренският театър „Сава Доброплодни” също игра тази пиеса под режисурата на Стефан.
А как се вдъхновихте да пишете пиеса за Кирил и Методий?
Аз по начало обичам да пиша на исторически теми. Винаги се задълбочавам в материала, потъвам в библиотеките, изчитам много литература за съответната епоха, за тогавашните традиции и навици, направо ставам един книжен плъх. Така постъпих и при създаването на пиесата за Кирил и Методий. Помогнаха и натрупаните ми познания по латински и старогръцки. Заживях живота на персонажите, усетих ги „отвътре”. Помислете, за времето си те са били големи бунтари – посмели са да оспорят диктата на католическата църква в Рим за това, на кои езици може да се чете Библията. То е било същото, все едно сега някой да оспори повсеместно налагания ни глобализиран модел на обществено развитие. Но Кирил и Методий са успели, дали са живот на нова азбука, на нова цялостна култура, намерила най-благодатна почва в България – и това е големият им принос. Тази година се навършват 1150 г. от епохалното им дело. Надявам се България да не пропусне тази годищнина и да я отбележи достойно. Що се отнася до самото писане, целият текст на пиесата е стихотворен. И то не в „бели стихове”, а в класитечския римуван стих. При това му е придадено характерно за Средновековието звучене – факт, който е признат в предговора от големия историк Франсиско Родригес Адрадос, също носител на българския оредн „Кирил и Методий” и отличен познавач на българската история.
Чувствате ли се понякога като в машина на времето с тези въобръжаеми пътувания из епохите?
Щастлив съм, че малко време прекарвам в настоящето. Писането на пиеси ми позволява по-дълго да се задържам в историята. Винаги ме е очаровало да я възстановявам.
Научава ли нещо човечеството от уроците на историята?
Онези, които управляват народите, не са заинтересовани нито самите те, нито „подопечните” им да се учат от историята. В Испания, България, Франция, Италия – навсякъде е все същото. Не се ценят качества като задълбоченост, лоялност, вярност. Отказва се достъп до любовта. До онази любов, която дава.
Какъв път да изберем, за да си възвърнем по-хуманните ценности?
Пътя на честността. Оттам се минава. Ако си честен и интелигентен, светът е твой. Но се дава предимство на глупостта. Вижте колко много са наоколо всичките тези момчета и момичета, вторачени в мобилните си апаратчета, заплеснати по все по-нови модели, по някакви лъскавинки – като примитивни аборигени пред шарени мъниста. Вместо да участват в истинския живот, те непрестанно са замрежени в интернет...
Какво е интернет за вас?
Компютърът е адска машина за зли духове. Разбира се, тя предлага улеснения. Ето, сега, когато изпращам текстовете си на моята чудесна преводачка на български Тамара Такова, всичко става мигновено. Аз съм в онзи край на Европа, тя е тук, а все едно сме заедно, на едно и също място. Щом Тамара приключи превода и уточним всичко, книгата незабавно отива в издателството. Да, интернет ми е удобен и нужен за работата. Но вече видяхме, че той е изключително удобен и за всички, които искат да ни следят. Да знаят къде се движиш, защо се движиш. Е, аз им бягам. Правя всичко наопаки. Защото съм прекалено изморен от ограничения и забрани.
Има ли кой да чете поезия днес? Светът не е ли станал прекалено безчувствен за това?
Смятам, че поезията е единствената форма за изрзяване на човешките дълбини, на лириката, интимността, чувствата. Няма да умре, защото ако умре, какво ни остава? Поезията е любов, тя е богиня. Вярно е, че хората, които са прекалено прагматични, които са със затворено съзнание, не чувстват романтиката. Друга голяма част от хората обаче са прехласнати по поезията чрез музиката, песента, ритъма, красотата наоколо – всичко, което е реално въплъщение на поезията.
Вие самият не сте ли също и малко прагматик? Нали освен с поезия се занимавате и с доста по-делничната журналистика – пишете колонка във в. „Ла Расон”...
Знам добре какво е да работиш в редакция. Пишех редовни колонки по злободневни теми в изданието на в. „Ла Расон” в Мурсия. Но го затвориха. Остана само дигиталният вариант. И по-рано обаче идваха разпореждания „отгоре” да не споменавам имена в коментарите си. Не можех да съм директен. Шефовете винаги си измиват ръцете с теб. Законите обслужват тях, а не теб. Свобода на пресата ли? Няма такова нещо.
Как виждате българина днес?
Българинът е борец. Спартак е бил тракиец, тоест българин, нали? Какво повече може да се каже? Впрочем, трябва да добавя и за талантите ви. Много се талантливи, най-разностранно! За поетите ви вече споменах. Но искам и специално да си похваля преводачката Тамара Такова, която е сред най-добрите български испанисти. Донесох и на писателската среща й връчих тържествено специалната диплома, която й издаде Академията на испанизма като признание за професионализма й и изключителните й познания в испанския език и в испаноезичната литература и култура.
Най-хубавото ви преживяване от сегашното гостуване в България?
Най-красиво беше във Френската гимназия. 30 години съм учителствал в Испания и сме правили с децата училищен театър. Така че сега се върнах в онези години. Срещата с младите хора ми даде най-хубавото усещане за България. Много ме трогна вниманието им към мен и към творбите ми.
Какъв оптимистичен завършек ще изберете за разговора ни?
Докато сме способни да разберем погледа на едно дете, и докато има птици в полет, има и надежда.
ИСПАНИЯ
Данни за ИСРП от испанския печат
Аснар събира световни лидери за сватбата на щерка си
Балтасар Гарсон - кошмарът на прегрешилите големци
Испанският крал иде пак 10 години по-късно
ПАБЛО ПИКАСО - (1881-1973)
Хосе Луис Родригес Сапатеро - един прагматичен лидер
Салвадор Дали е имал проблеми със закона
Дон Леополдо де Луис, поетът между два ангела
Анхел Мария де Лера
Сватбата на испанския престолонаследник
- едно жизнерадостно ново начало
Летисия - журналистката, която един ден ще стане кралица на Испания
Принц Фелипе - най-желаният ерген в Европа
Жозеп Борел - новият председател на Европарламента
Отиде си Антонио Гадес - кралят на фламенкото
Калина става нестинарка
Китин и Калина възродиха
празник в пустинята
Крал Хуан Карлос на лов за мечки в Румъния
Бракът на Симеон с Маргарита разбунил духовете в Мадрид
Децата на Симеон сред
2-ма крале в Мароко
Дани Алкайде - испанският Стоичков
Конституциони вълнения заради бременна принцеса
Антонио Бандерас в София: Няма да изиграя само онази роля, която не ми предложат
Карлос Саура, испански кинорежисьор: Важното е не коя роля ще ти се падне в живота, а как ще я изиграеш
Как испанският премиер изневери на прякора си “Бамби“
Кралски вълнения
Сестри за милиони
Сапатеро – човекът, който държи на думата си
Амазонките на Сапатеро
Педро Крус Виялон, генерален адвокат на Съда на ЕС
Хабанерата на Тринидад
Неукротимата маха
Испански шах
Балтасар Гарсон срещу Франсиско Франко
Балтасар Гарсон осъден в Мадрид
Слонският гаф на краля
Галисийският касиер
Добре дошъл, мистър ЕвроВегас!
За едни криза, за други миза
Артур Мас, премиер на Каталуня - отцепникът
Катарската връзка на Иняки Урдангарин
Отиде си Пако де Лусия - фламенкото осиротия
Хавиер Бардем скара Мароко и Франция
Отиде си Адолфо Суарес, Рицарят на демокрацията
Новият преход на краля
Педро Санчес е новият лидер на испанските социалисти
Интервю с Колумб
Отиде си най-титулованата аристократка в света
Награди "Принцът на Астурия 2003"
Испанският абстракционист Жорди Тейшидор представя в София изложба от музика, поезия, ред и геометрия
Оскар Тускетс Бланка в неговия лабиринт
В Барселона поставят операта "Да бъдеш Бог"
Студенти представят България на "Барселона 2004"
Нов президент на агенция ЕФЕ
Изложба на Хоан Миро в София
Джон Малкович дебютира като постановчик в Барселона
Изложба за Рафаел Алберти в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"
Виола и пиано на финала на испанската културна програма
В ИСПАНИЯ Е ВРЕМЕ ЗА ДЖАЗ
Испанският посланик откри концерт на световноизвестен китарист в зала "България"
Юбилейна седмица на испанското и ибероамериканското кино в София
Хавиер Марискал: Дизайнът е общуване
Айтор де Мендисабал с изложба в София
Испански авангардист събра елита на “Шипка” 6
Графики и офорти на Миро в НДК
Мануел Идалго представи новата си книга
Испански сарсуели в зала “България”
Дон Кихот 400 години по-късно
Седмица на иберамериканското кино
Цигуларката-виртуоз Летисия Морено в София
Публикуваха неиздавани поеми на Хуан Рамон Хименес
С ТАЛАНТ СРЕЩУ МРАКА
Изложба на Пикасо в София
Испанска изложба “dissenyes o diseñas?”(“ДИЗАЙН/ДИЗАЙН?”)в Съюза на българските художници
Три цвята: червено
“Капричос” на Гоя в София
КРАЛЯТ НА АКОРДЕОНА ПРИСТИГА ЗА КОНЦЕРТ У НАС
ВИЗИ ЗА СВОБОДА. ИСПАНСКИТЕ ДИПЛОМАТИ И ХОЛОКОСТЪТ
СПОДЕЛЕНИ ПЪТИЩА. 10 испански фотографи
Пътят на Сантяго. Първият европейски културен маршрут
ПЕТ ГОДИНИ ИНСТИТУТ "СЕРВАНТЕС"-СОФИЯ
Луис Гарсия Монтеро: Когато много бързаш, започваш да мислиш с краката
ПОРЕДНА СЕДМИЦА НА ИСПАНСКОТО И ИБЕРОАМЕРИКАНСКОТО КИНО В ЗАЛА "ЛЮМИЕР", 9 – 15 МАЙ 2011 Г.
Фотоизложба на Луис Рамон Марин
Ладино дива ще омайва София
ОГНЕНО ФЛАМЕНКО С РОХАС, РОДРИГЕС И NUEVO BALLET ESPANOL
Бернардо Ачага, баски писател: Проблемът не е в идентичността, а в бедността
Испанският посланик се изявява като PR-агент на България
Испанският крал иде пак 10 години по-късно
Георги Първанов участва в траурната церемония за жертвите от 11 март в Мадрид
Консултации между българското и испанското МВнР
Испанският абстракционист Жорди Тейшидор представя в София изложба от музика, поезия, ред и геометрия
Испания и България - приоритетна програма за културни прояви
ИСПАНСКИ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ
"Рока" представи новата си дизайнерска линия "Дама Сенсо"
Юбилеен випуск на Испанската гимназия
Шумен превзе Мадрид
Зоя Пенкова, оцеляла при атентатите в Мадрид:
Помня лицeто на смъртта
Станишев на гости на Сапатеро
ИСПАНСКИ ТАНЦИ ВЪВ ВАРНА
Срокове за изпитите DELE
Адела Клементе де Педрет, почетен консул на България в Барселона:Научете се да се продавате
Испанската преса за предстоящата визита на Симеон Сакскобургготски в Мадрид
Българският премиер Симеон Сакскобургготски подари на испанския крал Хуан Карлос Първи малко куче, порода българска овчарка
Визита на Симеон Сакскобургготски в Мадрид
Симеон рекламира България
като "Елдорадо" на Нова Европа
България е в плановете на испанските инвеститори, според Лидия Шулева и Павел Езекиев
Симеон: Ключът за Ирак е в Палестина
Сапатеро: България и Испания са в стратегически съюз
Българите в Мадрид: дойдох, видях, усвоих
Неосиновените синове на Мадрид
Хосе Анхел Лопес Хорин: В един лагер сме за Ирак, но преследваме целта по различен начин
Музикална фиеста за празника на Испания
Слушаме испански сарсуели в зала "България"
Сеговия – българската следа
БЪЛГАРИЯ И ИСПАНИЯ ИМАТ ОБЩИ ПРОБЛЕМИ
Президентът Георги Първанов награди
испанския посланик Хосе Анхел Лопес Хорин
с орден "Мадарски конник" - първа степен
Мигел Анхел Моратинос,
Министър на външните работи на Испания:
Без да вдига шум, Испания ви помага за делото в Либия
Фернандо Ариас Гонсалес, испански посланик у нас:
АКО СХВАЩАТЕ БУКВАЛНО СИМЕОН, НЕ ГО РАЗБИРАТЕ
Фернандо Ариас:
НАДЯВАМ СЕ УСПОРЕДНО С ИЗБОРИТЕ ДОГОДИНА ДА ПРОДЪЛЖИТЕ И ПОДГОТОВКАТА ЗА ЧЛЕНСТВО В ЕС
Посланикът на Испания връчи акредитивните си писма
Първанов подкрепя за инициативата на Сапатеро за "Съюз на цивилизациите"
Испанският посланик очаква децата си за празниците
Испанската Гражданска гвардия иззе 137 кг кокаин близо до мястото, където бяха задържани български трафиканти на дрога
МВР на Испания благодари за тясното и ползотворно сътрудничество с българската полиция
Фернандо Ариас
Посланик на Кралство Испания:
Вие си знаете, че имате испанско лоби за ЕС
Българските служби са в постоянна връзка с испанските си колеги за разбитата престъпна мрежа, заяви ген. Борисов
“Рока” с 5 млн. артикула за баня
Фернандо Ариас, посланик на Кралство Испания:
Няма катастрофа за ЕС, не се вторачвайте в дати, на прав път сте
Най-големият завод на “Рока Груп” на Балканите е в Каспичан
Антонио Бандерас в София:Няма да изиграя само онази роля, която не ми предложат
Карлос Саура, испански кинорежисьор: Важното е не коя роля ще ти се падне в живота, а как ще я изиграеш
Хавиер Марискал: Дизайнът е общуване
Мануел Муньос Идалго, испански поет и драматург: Боли ме, че България е тъй разединена
Испански ордени за две българки
Айтор де Мендисабал с изложба в София
Пепел от стих - изложба на Фернандо Ервас и Нина Николова в Експо Баня Център
Игнасио Рамоне, директор на “Монд дипломатик”:
Влезте в Европа на народите
Старото посолство на САЩ стана институт “Сервантес“
Двуезична книга сравнява българи и испанци
Нови пътища стимулират туризма в Родопите с испанска помощ
Българите в Испания - от моряка Алонсо де Охеда, през Гражданската война, та до днешните имигранти
Бойко Борисов зарадва испански инвеститор
ФАКТИЧЕСКИ БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ Е ЧЛЕН НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Испания хвана бос на родната автомафия
Мадрид разби наша наркобанда
Наш мафиот в Испания бере душа с 3 куршума в главата
Испания закопча шестима наши трафиканти на хероин
Посланик хвали свободата на словото у нас
БЪЛГАРИЯ ВЪРВИ ПО СТЪПКИТЕ НА ИСПАНИЯ
Рока България АД получи наградата за перфектна фирма сред големите предприятия с чуждестранно участие
Рока придобива 50 процента от Козмик Груп
Рока България АД е една от първите компании, отличени с Business Superbrands награда в България
Рока затвърди лидерската си позиция на Индийския пазар на продукти за баня
НОВОСТИ РОКА БЪЛГАРИЯ 2008
Poка придоби тайванска високотехнологична компания
Серхио Кастро е новият Изпълнителен директор на Рока България АД
Звезда на фламенкото в НДК
Негово Превъзходителство ХОРХЕ ФУЕНТЕС МОНСОНИС-ВИЛАЙОНГА, посланик на Кралство Испания: БУКВИТЕ ВИ МЕ ЗАТРУДНЯВАТ, НО АЗБУКАТА ВИ Е КРАСИВА
Испания ще ни помага за еврофондовете
Безплатна порция алтернативно кино от Испания и Латинска Америка в “Люмиер”
Сертификат за Фери Груп
На гурбет в Испания
Фери Груп представи проектите си в България
Българско участие във форум на ОССЕ в Кордоба
Поезията на Живка е дъщеря на болката
Изгубени в превода на еврофондовете
България – пример за “Алианса на цивилизациите”
Стипендии за испанските гимназии
Мануел Фери, президент на “Фери Груп”: Туризмът и земеделието ще са чудесата на България
Испанцине видяха Елдорадо в България
Проектът “Етния Комуникасион” и България
Късметът да си българин в Мадрид
Вечер на съвременната българска поезия в Мадрид
Българска авторка взе литературна награда в Мадрид
Изпълнителният директор на “Рока България” АД Серхио Кастро: Докосвам се до хубостта и при всяко свое влизане в изложбената зала на “Рока” в София
Смях без граница
Автономното правителство на Мадрид финансира създаването на младежки социално-образователен център в Търговище
Хорхе Фуентес, посланик на Испания в България: Не губете повече нито едно евро!
Аплаузи от испанското председателство на ЕС за “Октопод”
Министър Николай Младенов удостоява испанския посланик Хорхе Фуентес със “Златна лаврова клонка”
Седмица на испанското и ибероамериканското кино - за 17-и път в София (16 МАЙ 2010 г.)
Испанска връзка
Кръгла маса “Интегрирането на българските граждани в Испания”
Българче поема към Перу и Испания с Рута Кетцал
Българите в Испания нямат намерение да се връщат
МИЕТ показва потенциала на България за културен и СПА туризъм на международното изложение FITUR в Мадрид
Н. Пр. Рафаел Мендивил Пейдро: Ако Европа не е единна, ще потъне
Испанският посланик издигнат на висш пост в Мадрид
Българската Пасионария от Мадрид
Българче поема из Колумбия и Испания
Чалга ли е цветистият език?
В обновената след ремонт Испанска гимназия „Мигел де Сервантес”: НА УРОК С ДОН КИХОТ
Испанският посланик дон Хосе Луис Тапиа пред Klassa.bg:
Целта на моя мандат е да доведа повече испански фирми в България
Ще се намери ли медиатор, който да попречи на закриването на Института "Сервантес"?
Н. Пр. Хосе Луис Тапиа, посланик на Испания: Който има повече, трябва и да дава повече
Испанци идат за бизнес в България
Испански паралели
Кризата: българският и испанският ракурс
Софийският пример на „Сервантес”
Дипломира се двадесетият випуск на Испанската гимназия
РОКА дава стипендии на студенти да учат испански
Изпълнителният директор на Рока България АД, Серхио Кастро вече отговаря за мениджмънта на компанията Рока на Балканите
Композицията We Are Water на Теодосий Спасов звуча в изпълнение на кавал, гайда и тъпан в Световния ден на водата
Варненче тръгва с Рута Кетцал из Панама, Испания и Белгия
Коледен концерт с класическа музика, организиран от Институт Сервантес и Рока България
Испански реверанс към сефарадските евреи
Дарение на Рока България за бежански центрове
Пищен спектакъл в София на Националния балет на Испания
Кралски отличия за двама испански бизнесмени у нас
Рафаел Алварадо - седем десетилетия по моста на думите
Испанска пролет в София
Пикасо с изложба у нас
Живка Балтаджиева, поетеса: Ще преобразим света, ако започнем от себе си
Поетични срещи между Испания и България
Мигел Саенс, член на Испанската кралска академия: Силата на думите може да преобърне света
Испански министър лансира у нас „Марката Испания”
Светът през „Лявото око” на 12 фотографки
Как испанските социалисти опряха до Станишев
Доайенът на българската испанистика
ЗЛАТНО ПЕРО от СБЖ и ОБЕДИНИТЕЛ НА КУЛТУРИ от СИЖБ за Хавиер Валдивиелсо
Испания и България: 110 години дипломатически отношения – една възможност да се замислим за бъдещето
Барселона - най-космополитният град в Испания
Виното на Испания
Блясък и романтика по испански
Испанските фиести - безкраен празник
Гранада - Диадемата на ислямския свят в Испания
Мадрид - градът на мечката и ягодовото дърво
Саламанка - Исторически център на знанието
Севиля - вратата на Испания към Новия свят
Толедо - градът на Ел Греко
Кулинарни традиции на Испания
Валенсия - очарованието на много векове в един град
Лас Файас - карнавал, заря и огън
Памплона - рога, копита и тръпка
Ще върне ли Дон Домат туристите в Испания?
Барселона - една мечта, превърнала се в реалност
Барселона на един дъх
Световният младежки фестивал в Барселона изгражда нов свят
С билет от “Аламбра” Колумб поел към Америка
Коледа и Нова година в Мадрид – 4 години по-късно
Изборите в Испания - махмурлук за войнолюбците
Испания с ключова роля за Европа след изненадващата смяна в Мадрид
Много шум за една магданозена скала
Сапатеро станал политик заради дядо си
ИЗМАМНИЯТ СИМВОЛ НА ИСПАНИЯ
Испанците се прехласнаха по Летисия - принцесата на Астурия
Гибралтар - препъникамъкът между Лондон и Мадрид
Ще сдобри ли Симеон Сапатеро с Буш?
ИСПАНИЯ: ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО
У нас не виреят политици като Сапатеро
Ужасът в Мадрид: Година по-късно
Мадрид 11 март: Кой е виновният?
“Бяла нощ” в Мадрид
Щурм по суша от Мароко хвърли Европа в паника
Българите в Испания - от моряка Алонсо де Охеда, през Гражданската война, та до днешните имигранти
Испания променя конституцията си заради бъдеща кралица
Косовски синдром налегна Испания
Да се пренесеш в миналото в Бехар
Проф. Мануел Торес: Съюзът на цивилизациите ще дойде с образованието
ЕТА нокаутира Сапатеро
Сапатеро се засилва за втори мандат
Антъни Бийвър, историк: “Насилието се ражда от страха”
Левица, демокрация и гласове
Нова сцена
Криза с дъх на ягоди
Робин Худ пак е тук
Диего Лопес Гаридо, държавен секретар на Испания за Европейския съюз: Това ще е най-важният Европейски парламент
Мануел Ривас: Европа трябва да се роди отдолу
Анхел Виняс: Не чакайте лява политика от дясна Европа
Сърдитите млади хора от площадите
Мистерия с бактерията убиец
Защо „испанската революция” не стига до България
Емилиано Гарсия-Пахе Санчес: Някогашният интернет е бил в Толедо
Спасяването на Испания
Мълчанието на Рахой
Думи на Педро Олаля, отправени от Атина
Рахой извади секирата
Българската Пасионария от Мадрид
Възмутените идат
Възмутени и възмутителни : поглед от „Пуерта дел сол”
Пропукването на Испания
Игра с огъня в Южна Европа
Рахой в черната дупка на черната каса
Хосе Игнасио Торебланка: Нужна е светла перспектива, за да се издържи кризата
Проф. Хавиер Самора от Университета „Комплутенсе“ в Мадрид: Капитализмът продължава да функционира като казино
Нови лица и ветрове в Испания
Сатурновата дупка на Испания
Рахой в троен обръч
Podemos – генезис и перспективи
Да, те могат. На ред е Испания
„Подемос” изведе народа на улицата
Как „Подемос” събра Дон Кихот и Санчо Панса
„Подемос” е първа сила в Испания, сочи сондаж
По следите на „Подемос” в Мадрид
Цунамито "Подемос"
Андалуското огледало
Часът на „Подемос” и „Сюдаданос”
Испанският обрат
Сбогом на достойнството
Испания и България: 110 години дипломатически отношения – една възможност да се замислим за бъдещето
|