Сп. "Тема", брой 25 (604), 24-30 юни 2013
Карлос Саура, испански кинорежисьор: Важното е не коя роля ще ти се падне в живота, а как ще я изиграеш
Къдринка Къдринова
Роденият на 4 януари 1932 г. в град Уеска, Испания, класик на испанското и световното кино Карлос Саура гостува в България и бе обявен за доктор хонорис кауза на НАТФИЗ. Той изнесе мастер клас за студентите на театралната и филмова академия, посветен на излезлия точно преди 30 г. негов филмов шедьовър „Кармен” – най-гледания и най-награждаван и до днес испански филм. 81-годишният прочут кинорежисьор, фотограф и писател закри юбилейната ХХ Седмица на испанското и ибероамериканското кино в София, която приключи с излъчването на друг негов забележителен филм – сниманият през 1979 г. „Мама навърши 100 години”. Гостът призна, че не е гледал творбата си, откакто я е завършил. Не я видя и на софийски екран, защото броени минути след началото на прожекцията той и всички съпровождащи го излязоха от тъмната зала заради пореден официален ангажимент. Програмата на Саура у нас бе доста претоварена от срещи и изявления, което се размина с предварително заявеното от него желание да има достатъчно време, за да опознае София и да се отдаде по улиците й на едно от любимите си занимания – фотографията. Именно чрез фотографията навремето младият Саура, който първоначално започва да следва промишлено инженерство, открива увлечението си по образа и се прехвърля да учи кинорежисура в Мадридския институт за кинематографични изследвания и екперименти. След завършването му остава там като преподавател, но по-късно е уволнен от франкистките власти заради свободомислието си. Филмите му от периода на диктатурата на генерал Франко са със завоалирани заради цензурата, но ясно разпознаваеми от публиката демократични послания и печелят многобройни награди на различни международни кинофестивали. След падането на франкизма Саура започва да прави и музикални филми със специфична стилистика, които също се радват на популярност, признание и световни отличия. Автор е общо на 42 филма. 4 от тях са номирани за „Оскар” – „Братовчедката Анхелика”, „Да отгледаш гарвани”, „Мама навърши 100 години”, „Кармен”. Режисьорът не обича да говори за личния си живот, но е горд със седемте си деца от четири жени. От 2006 г. е женен за актрисата Еулиана Рамон. Най-прочутата от трите му бивши половинки е дъщерята на Чарли Чаплин – Джералдин Чаплин, с която няма брак, но съжителства десетина години. Тя е и изпълнителката на главните роли във всичките му прославени филми от 70-те. „Тема” бе на всички прояви на Саура у нас, като при всяка от тях добавяше към интервюто с киномайстора още негови размисли.
..........
Маестро Саура, какво е киното за вас?
Всеки филм е натрупване на идеи, емоции, мисли, които трябва да бъдат въплътени в лица, пейзажи, образи и звуци. Актьорите са посредници, които представят всичко това, те са нашето втори или трето „аз”, те интерпретират написаното в сценариите. Киното, също като литературата или театъра, е фикция, една паяжина, която се къса, ако искаш да останеш стъпил здраво на земята. То е нещо, което едновременно се случва и не се случва. И всеки ден, също като в един прекрасен сън, доброто и лошото, болката и удоволствието ни поставят в определени условия сред този малък и голям свят, където всеки един от нас може да представлява и многото, и малкото, което можем да бъдем.
Образът по-силен ли е от словото? Някои казват, че днес живеем в „образовата цивилизация”...
Не е вярно, че образът казва повече от думите. Зависи кой снима и кой пише. Понякога една фотография изисква обяснителен текст. Харесва ми да си мисля, че думата образ идва от думата въображение. Затова поех по един понякога труден път и в моите филми се опитвам да създавам различна реалност. Не знам каква е тя, но е далеч от битовизма. Това е рисковано начинание, защото може да ни отведе твърде далеч. Но за мен киното е приключение по непознати и нескончаеми пътища. Винаги съм следвал интуицията си в изследването на хаоса, който носим в себе си. Правенето на филми за мен означава опит да подредя този хаос.
Днешният свят преживява не само икономическа криза, но и криза на ценностите. Каква е ролята на киното в тези условия?
Отговорът на такъв въпрос изисква цяла лекция. За да съм кратък, ще обобщя само, че, естествено, изкуството винаги е потопено във времето, в което се създава. Не само киното, но и живописта, музиката, поезията. Имам един америкнаски приятел, който обиколи Испания с мотоциклет. После той беше във Франция, Германия, в други държави. И накрая ми каза нещо, което много ме уплаши. Че Европа е един музей. Да, днес е трудно да се прави кино, защото условията са много трудни. Но мисля, че вместо да оставаме в музея е по-добре да се възползваме от революционните нови възможности на дигиталната техника. Моите приятели – фотографите, които ме снимаха преди малко, въоръжени с модерни апарати, непрекъснато наблюдаваха на екранчетата си какво са заснели. Това е нещо, което не можехме и да сънуваме, когато бях млад. Така е и в киното. Днес с една добра камера, с двама-трима актьори и с малко талант можеш да направиш прекрасен филм. Разбира се, не става дума за холивудска продукция, а за личен филм. Но никога по-рано в историята не е имало толкова много улеснения за това. Въпросът е кой ще гледа резултата. Убеден съм, че след хилядите филми, заснети от млади хора по света, има истински бижута. Както казах, всеки носи в себе си хаоса и проблемът е как да го подредим, как да изразим нещата така, че да се получи хубав филм.
Възможно ли е един талантлив начинаещ кинаджия да изпъкне днес при тази експанзия на холивудската продукция?
Невъзможно е да се борим срещу експанзията на холивудското кино. Това е кауза пердута. Те имат власт, имат световна разпространителска мрежа, имат пари, правят екшъни и ги правят добре. Може да ти харесват или не, но са произведени безпогрешно. Онзи, който иска да е различен, просто трябва да прави друг тип кино. По-лично, по-творческо, с повече въображение.
Във вашата кариера постепенно преминахте от по-социалните филми към музикалните. Защо решихте да се отдалечите от злободневните теми?
Аз никога не съм се изкушавал да правя политически филми с директни идеологически послания, както правеха навремето руснаците. Онова, за което се стараех да говоря, беше испанското семейство. Взирах се в структурата му, която по времето на франкизма беше и много религиозна. Всъщност испанската фамилия, която си прилича много и с италианската, и с гръцката, изобщо – със средиземноморската, според мен стои в основата на корупцията. Защото точно семейството е онова, което казва: виж там, уреди братовчеда, я дай онзи пост на племенника, а сина пробутай еди къде си... Нали и мафията тръгва от семейството. Типично по средиземноморски. Все още продължаваме да живеем в такъв свят. Не знам при вас как е...
Същото!
Ето, виждате ли. Това е вплетено в обичайната ни среда, изпълнена с много роднински и приятелски връзки и интереси. Южните фамилии по начало са многбройни и се държат здраво за корена. Имам един филм, силно метафоричен, в който отразявам именно тези семейни обвързаности и рисковете от стигането до крайности в тях. Казва се „Ана и вълците”. Там образите са много символични, театрални, като в творба на Калдерон де ла Барка*. Нали знаете, при него всяка роля е строго определена: ти ще си богатият, ти ще си бедният, ти ще си орачът, ти ще си кралят... Актьорите му често протестирали: защо пък аз да съм беднякът, искам да съм кралят! Всъщност важното не е коя роля ще ти се падне в живота, а как ще я изиграеш.... Та в „Ана и вълците” има трима братя. Единият олицетворява сексуалната обсебеност на мачизма. Другият – полицейщината, военизирната държава. Третият – църквата. Те и тримата влизат в конфликт с едно момиче, което идва отвън и носи духа на обновлението и свободата. Много ми харесваше този метафоричен подход. „Ана и вълците” е правен още по франкистко време и разглеждаше нещата доста мрачно. По-късно продължих същата тема в „Мама стана на 100 години”, но вече комедийно. Героите са същите, но ги виждаме след няколко години. Междувременно в Испания беше паднал франкизмът, страната беше станала по-оптимистична и изпълнена с бъдеще. Искаше ми се да докажа на моя продуцент, че мога да правя и комедии!
Кои са днешните вълци?
Ами банките, някои политици, някои индустриалци. Власт имащите.
Те каква отговорност трябва да поемат за сегашната икономическа криза, от която пострада сериозно и Испания?
Тази криза може да се разглежда всякак, но в основата си тя е продукт на непремереното желание да се живее максимално добре, с надхвърляне на възможностите. Кризата ни сполетя след едни фантастични години на добруване и затова е така болезнена. В Испания по-рано беше приказка да се живее - купуваха се на кредит къщи, коли, прекарваха се луксозни ваканции, здравеопазването беше гратис. Чудесно, но се оказа, че в Испания, както, предполагам, и в България, липсва фундамент за поддържането на всички тези благини.
Посещението ви съвпада с масови улични протести у нас – явление, което ви е познато и от вашата страна...
Да, видях. Но няма да коментирам политически теми!
Исках само да чуя мнението ви дали това е пътят да се държат под граждански контрол политиците?
Е, много ясно, че гласът на гражданите е коректорът на всяка власт. Но предпочитам да говорим за кино.
Да се върнем тогава към въпроса защо и как започнахте да правите кино, доминирано от музиката.
Всичко започна от една репетиция на балетната трупа за фламенко на Антонио Гадес** в стара сграда в Мадрид. Отидох просто да ги погледам как репетират балетния спектакъл „Кървава сватба”, а бях запленен от видяното. Едната стена на залата беше цялата в огледала. Така са повечето зали за балетни репетиции. Това естетическо решение ме грабна като фотограф. Трябва да добавим иключителното съчетание на музика и движение плюс елегантната хореография на Гадес и фламенко изпълнението му заедно с Кристина Ойос***. Всичко това породи у мен силното желание да заснема „Кървава сватба” за киното. Тогава продуцентът ми Елиас Керехета ме предупреди: не си правил нищо подобно досега, внимавай да не си провалиш кариерата! Но не се провалих, а след „Кървава сватба” продължих с „Кармен” и с „Любовна магия”, оформяйки цяла трилогия.
Най-успешният от трилогията е „Кармен”, а в чужбина свободолюбивата героиня се смята и за символ на Испания. Откъде идва този магнетизъм на образа и на филма?
Митът за Кармен идва от операта на Жорж Бизе, която по ирония на съдбата се проваля при първото си представяне пред публика през 1875 г., но скоро след това започва да печели популярност, а днес е най-слушаната опера. За жалост Бизе не дочаква този триумф, той умира на 37 г., само три месеца след провала на премиерата. В първоизточника – новелата на Проспер Мериме, написана през 1846 г., Кармен не е нищо повече от хитра циганка, измамничка, крадла, уличница „с вълчи очи”. Операта на Бизе е тази, която я превръща в символ на независимата жена, предпочитаща да умре вместо да загуби свободата си. Много интересно е взаимодействието с образа на Хосе. Те двамата живеят един за друг, образуват едно цяло, но с постоянно разменящи се роли – ту в единия, ту в другия надделява мъжкото или женското. Кармен е свободолюбива като мъж и по мъжки сама избира кой да е човекът до нея. Не можем да си я представим като домакиня до печката и с рояк деца. Хосе е срамежлив и неопитен, но в същото време в решителни моменти е способен и на насилие.
Значи трактовката от операта ви вдъхновява за филма?
Всъщност допреди да се впусна в тази нова авантюра – заснемането на „Кармен” през 1983 г., изобщо не бях гледал никаква опера. Вече по-късно, когато направих с брат ми Антонио**** постановката на „Кармен” в операта в Щутгарт, влязох в час с изискванията и на това изкуство. Но когато пристъпвах към филма, исках само той да е изпълнен с образи, ритъм и танц. Да е личен музикален филм, пресъздаващ духа на моята страна чрез фламенкото, което аз много обичам. Това е танц, който се изпълнява различно от мъжете и от жените. При мъжете ръцете почти не участват, докато жените простират ръцете си нагоре и правят такива движения, скаш се опитват да хванат небето, а от кръста надолу са стъпили здраво на земята.
Какво ще кажете за участието на Антонио Гадес в „Кармен”? Той спечели навремето голяма популярност в България с тази роля и бе посрещнат възторжено, когато гостува у нас за една международна среща през 1986 г.
Присъствието на Антонио Гадес в „Кармен” е ключово за въздействието на филма. Той бе изключителен танцьор и човек. Произхождаше от много бедно семейство. Прехранвал се е като тореадор, футболист, дори боксьор. Докато го видяла Пилар Лопес*****, разпознала в гъвкавостта му бъдеща фламенко звезда и го взела в трупата си. Антонио имаше трагическо виждане за живота. Винаги изглеждаше като човек, който се нуждае от закрила. Но когато започваше да танцува, се преобразяваше. Той и Кристина Ойос обаче не бяха съгласни с моя избор на Лаура дел Сол за ролята на Кармен – имаха си друга представа за образа. Аз я избрах чрез кастинг. Той продължи няколко дни. Целта беше да открием момиче с излъчването на Кармен, което освен това и да танцува фламенко. Лаура се яви още първия ден и ми направи силно впечатление. Но си казах: хайде да не се спирам още на първата подходяща, нека видим повече. Все пак по-добра не дочаках. Лаура беше именно онова, което търсех – от самия й начин на държание, от личността й лъхаше свобода и независимост. Когато я одобрих, тя дойде и попита точно както би попитала Кармен: „Е, казвай сега какво да правя, шефе!” Филмът даде старт на нейната успешна кариера в киното. Тя стана майка и на един от внуците ми. Не искам да пропусна да спомена и блестящия Пако де Лусиа, когото много обичам и чиято импровизация по Бизе е един от акцентите във филма. Когато завършихме снимките, аз си записах в един бележник: „Кой ли сега ще гледа това?” Но ето, че и 30 години по-късно „Кармен” е най-награждаваният и най-гледаният по света испански филм.
Разкажете за новия си филм за Пабло Пикасо, чиято роля изпълнява Антонио Бандерас. Може ли това да се смята за ваше завръщане към по-ангажираното кино?
Винаги съм бягал от демагогията. Бил съм против Франко и съм го показал във филмите си. Гражданската война в Испания бе братоубийствено варварство, оставило жертви и от двете страни във всяко семейство. Изразил съм го във филма „Ловът” от 1965 г., макар и завоалирано заради франкистката цензура. Написах и сценарий за моето преживяване на войната, но не намерих продуцент, за да направя филм по него, затова го издадох като книга под заглавието „Онази светлина”. Така че сега просто продължавам темата с филма „33 дни”. Става дума за 33-те дни през 1937 г., когато Пабло Пикасо сътворява прочутата си картина „Герника”. Винаги съм обожавал Пикасо, той е революционер в рисуването. Комисия от изявени интелектуалци го моли да направи голяма картина за гражданската война в Испания, която да стои на испанския павилион на международното изложение в Париж. Пикасо е бил много смутен от задачата, както и от размера, който се изисквал – 8 на 4 метра. Не е знаел какво да нарисува и е бил объркан, поради което тези 33 дни се смятат за най-непродуктивните в живота му. Разтърсен е от вестта за бомбардировката на германски самолети над градчето Герника и това предопределя тематиката на картината. Но до крайния образ все пак се стига трудно. Пикасо подготвя 30-40 предварителни варианта. После изведнъж започва да рисува направо върху платното, с много импровизации и поправки. Целият процес е подробно заснет от тогавашната му половинка – френско-хърватската фотографка Дора Маар. Пикасо е смятал, че творбата му ще е като огромен плакат за павилиона и че след края на изложението всички ще я забравят. Дори не си е направил труда да я рисува с качествени бои. Затова сега реставрирането й е доста сложно. Всъщност „Герника” става най-емблематичното олицетворение на гражданската война в Испания. Ето още едно доказателство, че творците често не могат реално да предвидят съдбата на творбите си.
Вероятно ще продължите и с музикалните си филми. Кой още жанр ще увековечите след фламенкото, фадото, тангото?
Не ми стига времето, за да чуя цялата прекрасна музика на света. Много харесвам класическата музика. Но също и фолклорната – индийска, пакистанска... А да знаете мароканската колко е хубава! Изобщо – източните ритми. Много ме е интересувало сформирането на циганската музика в Испания, какви влияния е поела. Циганите от „Кармен” идват от Египет, а от името на страната произхожда и наименованието им в много европейски езици.
Доколко познавате българската музика?
Чувал съм изпълнения на ваши хорове. Много красиви. Много мощни.
Какво успяхте да видите в София?
Ами досега ходя само по срещи и интервюта. Май ще трябва да отрежа по-нататъшната програма, за да мога да се разходя спокойно из града и да правя снимки на воля, както най обичам.
..........................................................
*Педро Калдерон де ла Барка (1600-1681) – изтъкнат драматург и поет, представител на испанския Златен век, за чийто родоначалник се смята Лопе де Вега **Антонио Гадес (1936-2004) – прочут изпълнител на фламенко и хореограф ***Кристина Ойос (р. 1946) – известна изпълнителка на фламенко ****Антонио Саура (1930-1998) – изявен художник и писател, брат на Карлос Саура *****Пилар Лопес (1912-2008) – легендарна изпълнителка на фламенко и хореографка
ИСПАНИЯ
Данни за ИСРП от испанския печат
Аснар събира световни лидери за сватбата на щерка си
Балтасар Гарсон - кошмарът на прегрешилите големци
Испанският крал иде пак 10 години по-късно
ПАБЛО ПИКАСО - (1881-1973)
Хосе Луис Родригес Сапатеро - един прагматичен лидер
Салвадор Дали е имал проблеми със закона
Дон Леополдо де Луис, поетът между два ангела
Анхел Мария де Лера
Сватбата на испанския престолонаследник
- едно жизнерадостно ново начало
Летисия - журналистката, която един ден ще стане кралица на Испания
Принц Фелипе - най-желаният ерген в Европа
Жозеп Борел - новият председател на Европарламента
Отиде си Антонио Гадес - кралят на фламенкото
Калина става нестинарка
Китин и Калина възродиха
празник в пустинята
Крал Хуан Карлос на лов за мечки в Румъния
Бракът на Симеон с Маргарита разбунил духовете в Мадрид
Децата на Симеон сред
2-ма крале в Мароко
Дани Алкайде - испанският Стоичков
Конституциони вълнения заради бременна принцеса
Антонио Бандерас в София: Няма да изиграя само онази роля, която не ми предложат
Карлос Саура, испански кинорежисьор: Важното е не коя роля ще ти се падне в живота, а как ще я изиграеш
Как испанският премиер изневери на прякора си “Бамби“
Кралски вълнения
Сестри за милиони
Сапатеро – човекът, който държи на думата си
Амазонките на Сапатеро
Педро Крус Виялон, генерален адвокат на Съда на ЕС
Хабанерата на Тринидад
Неукротимата маха
Испански шах
Балтасар Гарсон срещу Франсиско Франко
Балтасар Гарсон осъден в Мадрид
Слонският гаф на краля
Галисийският касиер
Добре дошъл, мистър ЕвроВегас!
За едни криза, за други миза
Артур Мас, премиер на Каталуня - отцепникът
Катарската връзка на Иняки Урдангарин
Отиде си Пако де Лусия - фламенкото осиротия
Хавиер Бардем скара Мароко и Франция
Отиде си Адолфо Суарес, Рицарят на демокрацията
Новият преход на краля
Педро Санчес е новият лидер на испанските социалисти
Интервю с Колумб
Отиде си най-титулованата аристократка в света
Награди "Принцът на Астурия 2003"
Испанският абстракционист Жорди Тейшидор представя в София изложба от музика, поезия, ред и геометрия
Оскар Тускетс Бланка в неговия лабиринт
В Барселона поставят операта "Да бъдеш Бог"
Студенти представят България на "Барселона 2004"
Нов президент на агенция ЕФЕ
Изложба на Хоан Миро в София
Джон Малкович дебютира като постановчик в Барселона
Изложба за Рафаел Алберти в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"
Виола и пиано на финала на испанската културна програма
В ИСПАНИЯ Е ВРЕМЕ ЗА ДЖАЗ
Испанският посланик откри концерт на световноизвестен китарист в зала "България"
Юбилейна седмица на испанското и ибероамериканското кино в София
Хавиер Марискал: Дизайнът е общуване
Айтор де Мендисабал с изложба в София
Испански авангардист събра елита на “Шипка” 6
Графики и офорти на Миро в НДК
Мануел Идалго представи новата си книга
Испански сарсуели в зала “България”
Дон Кихот 400 години по-късно
Седмица на иберамериканското кино
Цигуларката-виртуоз Летисия Морено в София
Публикуваха неиздавани поеми на Хуан Рамон Хименес
С ТАЛАНТ СРЕЩУ МРАКА
Изложба на Пикасо в София
Испанска изложба “dissenyes o diseñas?”(“ДИЗАЙН/ДИЗАЙН?”)в Съюза на българските художници
Три цвята: червено
“Капричос” на Гоя в София
КРАЛЯТ НА АКОРДЕОНА ПРИСТИГА ЗА КОНЦЕРТ У НАС
ВИЗИ ЗА СВОБОДА. ИСПАНСКИТЕ ДИПЛОМАТИ И ХОЛОКОСТЪТ
СПОДЕЛЕНИ ПЪТИЩА. 10 испански фотографи
Пътят на Сантяго. Първият европейски културен маршрут
ПЕТ ГОДИНИ ИНСТИТУТ "СЕРВАНТЕС"-СОФИЯ
Луис Гарсия Монтеро: Когато много бързаш, започваш да мислиш с краката
ПОРЕДНА СЕДМИЦА НА ИСПАНСКОТО И ИБЕРОАМЕРИКАНСКОТО КИНО В ЗАЛА "ЛЮМИЕР", 9 – 15 МАЙ 2011 Г.
Фотоизложба на Луис Рамон Марин
Ладино дива ще омайва София
ОГНЕНО ФЛАМЕНКО С РОХАС, РОДРИГЕС И NUEVO BALLET ESPANOL
Бернардо Ачага, баски писател: Проблемът не е в идентичността, а в бедността
Испанският посланик се изявява като PR-агент на България
Испанският крал иде пак 10 години по-късно
Георги Първанов участва в траурната церемония за жертвите от 11 март в Мадрид
Консултации между българското и испанското МВнР
Испанският абстракционист Жорди Тейшидор представя в София изложба от музика, поезия, ред и геометрия
Испания и България - приоритетна програма за културни прояви
ИСПАНСКИ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ
"Рока" представи новата си дизайнерска линия "Дама Сенсо"
Юбилеен випуск на Испанската гимназия
Шумен превзе Мадрид
Зоя Пенкова, оцеляла при атентатите в Мадрид:
Помня лицeто на смъртта
Станишев на гости на Сапатеро
ИСПАНСКИ ТАНЦИ ВЪВ ВАРНА
Срокове за изпитите DELE
Адела Клементе де Педрет, почетен консул на България в Барселона:Научете се да се продавате
Испанската преса за предстоящата визита на Симеон Сакскобургготски в Мадрид
Българският премиер Симеон Сакскобургготски подари на испанския крал Хуан Карлос Първи малко куче, порода българска овчарка
Визита на Симеон Сакскобургготски в Мадрид
Симеон рекламира България
като "Елдорадо" на Нова Европа
България е в плановете на испанските инвеститори, според Лидия Шулева и Павел Езекиев
Симеон: Ключът за Ирак е в Палестина
Сапатеро: България и Испания са в стратегически съюз
Българите в Мадрид: дойдох, видях, усвоих
Неосиновените синове на Мадрид
Хосе Анхел Лопес Хорин: В един лагер сме за Ирак, но преследваме целта по различен начин
Музикална фиеста за празника на Испания
Слушаме испански сарсуели в зала "България"
Сеговия – българската следа
БЪЛГАРИЯ И ИСПАНИЯ ИМАТ ОБЩИ ПРОБЛЕМИ
Президентът Георги Първанов награди
испанския посланик Хосе Анхел Лопес Хорин
с орден "Мадарски конник" - първа степен
Мигел Анхел Моратинос,
Министър на външните работи на Испания:
Без да вдига шум, Испания ви помага за делото в Либия
Фернандо Ариас Гонсалес, испански посланик у нас:
АКО СХВАЩАТЕ БУКВАЛНО СИМЕОН, НЕ ГО РАЗБИРАТЕ
Фернандо Ариас:
НАДЯВАМ СЕ УСПОРЕДНО С ИЗБОРИТЕ ДОГОДИНА ДА ПРОДЪЛЖИТЕ И ПОДГОТОВКАТА ЗА ЧЛЕНСТВО В ЕС
Посланикът на Испания връчи акредитивните си писма
Първанов подкрепя за инициативата на Сапатеро за "Съюз на цивилизациите"
Испанският посланик очаква децата си за празниците
Испанската Гражданска гвардия иззе 137 кг кокаин близо до мястото, където бяха задържани български трафиканти на дрога
МВР на Испания благодари за тясното и ползотворно сътрудничество с българската полиция
Фернандо Ариас
Посланик на Кралство Испания:
Вие си знаете, че имате испанско лоби за ЕС
Българските служби са в постоянна връзка с испанските си колеги за разбитата престъпна мрежа, заяви ген. Борисов
“Рока” с 5 млн. артикула за баня
Фернандо Ариас, посланик на Кралство Испания:
Няма катастрофа за ЕС, не се вторачвайте в дати, на прав път сте
Най-големият завод на “Рока Груп” на Балканите е в Каспичан
Антонио Бандерас в София:Няма да изиграя само онази роля, която не ми предложат
Карлос Саура, испански кинорежисьор: Важното е не коя роля ще ти се падне в живота, а как ще я изиграеш
Хавиер Марискал: Дизайнът е общуване
Мануел Муньос Идалго, испански поет и драматург: Боли ме, че България е тъй разединена
Испански ордени за две българки
Айтор де Мендисабал с изложба в София
Пепел от стих - изложба на Фернандо Ервас и Нина Николова в Експо Баня Център
Игнасио Рамоне, директор на “Монд дипломатик”:
Влезте в Европа на народите
Старото посолство на САЩ стана институт “Сервантес“
Двуезична книга сравнява българи и испанци
Нови пътища стимулират туризма в Родопите с испанска помощ
Българите в Испания - от моряка Алонсо де Охеда, през Гражданската война, та до днешните имигранти
Бойко Борисов зарадва испански инвеститор
ФАКТИЧЕСКИ БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ Е ЧЛЕН НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Испания хвана бос на родната автомафия
Мадрид разби наша наркобанда
Наш мафиот в Испания бере душа с 3 куршума в главата
Испания закопча шестима наши трафиканти на хероин
Посланик хвали свободата на словото у нас
БЪЛГАРИЯ ВЪРВИ ПО СТЪПКИТЕ НА ИСПАНИЯ
Рока България АД получи наградата за перфектна фирма сред големите предприятия с чуждестранно участие
Рока придобива 50 процента от Козмик Груп
Рока България АД е една от първите компании, отличени с Business Superbrands награда в България
Рока затвърди лидерската си позиция на Индийския пазар на продукти за баня
НОВОСТИ РОКА БЪЛГАРИЯ 2008
Poка придоби тайванска високотехнологична компания
Серхио Кастро е новият Изпълнителен директор на Рока България АД
Звезда на фламенкото в НДК
Негово Превъзходителство ХОРХЕ ФУЕНТЕС МОНСОНИС-ВИЛАЙОНГА, посланик на Кралство Испания: БУКВИТЕ ВИ МЕ ЗАТРУДНЯВАТ, НО АЗБУКАТА ВИ Е КРАСИВА
Испания ще ни помага за еврофондовете
Безплатна порция алтернативно кино от Испания и Латинска Америка в “Люмиер”
Сертификат за Фери Груп
На гурбет в Испания
Фери Груп представи проектите си в България
Българско участие във форум на ОССЕ в Кордоба
Поезията на Живка е дъщеря на болката
Изгубени в превода на еврофондовете
България – пример за “Алианса на цивилизациите”
Стипендии за испанските гимназии
Мануел Фери, президент на “Фери Груп”: Туризмът и земеделието ще са чудесата на България
Испанцине видяха Елдорадо в България
Проектът “Етния Комуникасион” и България
Късметът да си българин в Мадрид
Вечер на съвременната българска поезия в Мадрид
Българска авторка взе литературна награда в Мадрид
Изпълнителният директор на “Рока България” АД Серхио Кастро: Докосвам се до хубостта и при всяко свое влизане в изложбената зала на “Рока” в София
Смях без граница
Автономното правителство на Мадрид финансира създаването на младежки социално-образователен център в Търговище
Хорхе Фуентес, посланик на Испания в България: Не губете повече нито едно евро!
Аплаузи от испанското председателство на ЕС за “Октопод”
Министър Николай Младенов удостоява испанския посланик Хорхе Фуентес със “Златна лаврова клонка”
Седмица на испанското и ибероамериканското кино - за 17-и път в София (16 МАЙ 2010 г.)
Испанска връзка
Кръгла маса “Интегрирането на българските граждани в Испания”
Българче поема към Перу и Испания с Рута Кетцал
Българите в Испания нямат намерение да се връщат
МИЕТ показва потенциала на България за културен и СПА туризъм на международното изложение FITUR в Мадрид
Н. Пр. Рафаел Мендивил Пейдро: Ако Европа не е единна, ще потъне
Испанският посланик издигнат на висш пост в Мадрид
Българската Пасионария от Мадрид
Българче поема из Колумбия и Испания
Чалга ли е цветистият език?
В обновената след ремонт Испанска гимназия „Мигел де Сервантес”: НА УРОК С ДОН КИХОТ
Испанският посланик дон Хосе Луис Тапиа пред Klassa.bg:
Целта на моя мандат е да доведа повече испански фирми в България
Ще се намери ли медиатор, който да попречи на закриването на Института "Сервантес"?
Н. Пр. Хосе Луис Тапиа, посланик на Испания: Който има повече, трябва и да дава повече
Испанци идат за бизнес в България
Испански паралели
Кризата: българският и испанският ракурс
Софийският пример на „Сервантес”
Дипломира се двадесетият випуск на Испанската гимназия
РОКА дава стипендии на студенти да учат испански
Изпълнителният директор на Рока България АД, Серхио Кастро вече отговаря за мениджмънта на компанията Рока на Балканите
Композицията We Are Water на Теодосий Спасов звуча в изпълнение на кавал, гайда и тъпан в Световния ден на водата
Варненче тръгва с Рута Кетцал из Панама, Испания и Белгия
Коледен концерт с класическа музика, организиран от Институт Сервантес и Рока България
Испански реверанс към сефарадските евреи
Дарение на Рока България за бежански центрове
Пищен спектакъл в София на Националния балет на Испания
Кралски отличия за двама испански бизнесмени у нас
Рафаел Алварадо - седем десетилетия по моста на думите
Испанска пролет в София
Пикасо с изложба у нас
Живка Балтаджиева, поетеса: Ще преобразим света, ако започнем от себе си
Поетични срещи между Испания и България
Мигел Саенс, член на Испанската кралска академия: Силата на думите може да преобърне света
Испански министър лансира у нас „Марката Испания”
Светът през „Лявото око” на 12 фотографки
Как испанските социалисти опряха до Станишев
Доайенът на българската испанистика
ЗЛАТНО ПЕРО от СБЖ и ОБЕДИНИТЕЛ НА КУЛТУРИ от СИЖБ за Хавиер Валдивиелсо
Испания и България: 110 години дипломатически отношения – една възможност да се замислим за бъдещето
Барселона - най-космополитният град в Испания
Виното на Испания
Блясък и романтика по испански
Испанските фиести - безкраен празник
Гранада - Диадемата на ислямския свят в Испания
Мадрид - градът на мечката и ягодовото дърво
Саламанка - Исторически център на знанието
Севиля - вратата на Испания към Новия свят
Толедо - градът на Ел Греко
Кулинарни традиции на Испания
Валенсия - очарованието на много векове в един град
Лас Файас - карнавал, заря и огън
Памплона - рога, копита и тръпка
Ще върне ли Дон Домат туристите в Испания?
Барселона - една мечта, превърнала се в реалност
Барселона на един дъх
Световният младежки фестивал в Барселона изгражда нов свят
С билет от “Аламбра” Колумб поел към Америка
Коледа и Нова година в Мадрид – 4 години по-късно
Изборите в Испания - махмурлук за войнолюбците
Испания с ключова роля за Европа след изненадващата смяна в Мадрид
Много шум за една магданозена скала
Сапатеро станал политик заради дядо си
ИЗМАМНИЯТ СИМВОЛ НА ИСПАНИЯ
Испанците се прехласнаха по Летисия - принцесата на Астурия
Гибралтар - препъникамъкът между Лондон и Мадрид
Ще сдобри ли Симеон Сапатеро с Буш?
ИСПАНИЯ: ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО
У нас не виреят политици като Сапатеро
Ужасът в Мадрид: Година по-късно
Мадрид 11 март: Кой е виновният?
“Бяла нощ” в Мадрид
Щурм по суша от Мароко хвърли Европа в паника
Българите в Испания - от моряка Алонсо де Охеда, през Гражданската война, та до днешните имигранти
Испания променя конституцията си заради бъдеща кралица
Косовски синдром налегна Испания
Да се пренесеш в миналото в Бехар
Проф. Мануел Торес: Съюзът на цивилизациите ще дойде с образованието
ЕТА нокаутира Сапатеро
Сапатеро се засилва за втори мандат
Антъни Бийвър, историк: “Насилието се ражда от страха”
Левица, демокрация и гласове
Нова сцена
Криза с дъх на ягоди
Робин Худ пак е тук
Диего Лопес Гаридо, държавен секретар на Испания за Европейския съюз: Това ще е най-важният Европейски парламент
Мануел Ривас: Европа трябва да се роди отдолу
Анхел Виняс: Не чакайте лява политика от дясна Европа
Сърдитите млади хора от площадите
Мистерия с бактерията убиец
Защо „испанската революция” не стига до България
Емилиано Гарсия-Пахе Санчес: Някогашният интернет е бил в Толедо
Спасяването на Испания
Мълчанието на Рахой
Думи на Педро Олаля, отправени от Атина
Рахой извади секирата
Българската Пасионария от Мадрид
Възмутените идат
Възмутени и възмутителни : поглед от „Пуерта дел сол”
Пропукването на Испания
Игра с огъня в Южна Европа
Рахой в черната дупка на черната каса
Хосе Игнасио Торебланка: Нужна е светла перспектива, за да се издържи кризата
Проф. Хавиер Самора от Университета „Комплутенсе“ в Мадрид: Капитализмът продължава да функционира като казино
Нови лица и ветрове в Испания
Сатурновата дупка на Испания
Рахой в троен обръч
Podemos – генезис и перспективи
Да, те могат. На ред е Испания
„Подемос” изведе народа на улицата
Как „Подемос” събра Дон Кихот и Санчо Панса
„Подемос” е първа сила в Испания, сочи сондаж
По следите на „Подемос” в Мадрид
Цунамито "Подемос"
Андалуското огледало
Часът на „Подемос” и „Сюдаданос”
Испанският обрат
Сбогом на достойнството
Испания и България: 110 години дипломатически отношения – една възможност да се замислим за бъдещето
|