Любими, ето го Денят на влюбените, а ние и този път сме разделени... Всяка година си повтаряме едно и също: за последен път сме разделени!
Искам да се събуждам до теб и да те прегръщам, както го правят повечето двойки, на които днес завиждам. Право, което ни е отнето от много време насам – повече от четиринайсет години не съм те целувала, не съм те докосвала, примирявам се единствено отвреме-навреме да чувам гласа ти по телефона, да получавам някоя картичка или нещо дребно, благодарение на твоята изобретателност и солидарната подкрепа на онези, които правят усилия да предизвикат у нас една щастлива усмивка... В този ден на щастие, романтика и подаръци не намирам по-добър дар от това да ти подаря моето бъдеще, защото ти вече притежаваш моето минало и моето настояще... Моля те, върни се скоро, нуждая се от теб и те обичам. Твоето „бонсайче”.”
..........................

Това е част от писмото на огнената кубинка Адриана Перес до мъжа й Херардо Ернандес, който излежава в затвора „Викторвил” в Калифорния две доживотни присъди плюс още една, 15-годишна. Писмото бе разпространено в интернет покрай Деня на Св. Валентин от приятели на двойката, решени да приковат вниманието на повече хора към тяхната история. Която всъщност е част от една по-голяма история – на Петимата антитерористи.
Така в Куба наричат Херардо и четиримата му другари Антонио Гереро, Рамон Лабанино, Рене Гонсалес, Фернандо Гонсалес. Петимата са арестувани в Маями на 12 септември 1998 г. като агенти на кубинската държавна сигурност, внедрени в антикастристки терористични организации на кубинската емиграция с цел да предупреждават страната си за техни заговори и посегателства. Обвинени са в шпионаж, заплаха за националната сигурност на САЩ, конспирация, използване на чужда самоличност и т.н. След пристрастен съд, ръководен от съдийка от средите на кубинската емиграция, през 2001 г. Петимата получават много тежки присъди. Най-сурово е вече споменатото наказание за Херардо Ернандес. На Рамон Лабанино се дава доживотна присъда и 18 г. затвор, на Антонио Гереро – доживотна присъда и 10 г. затвор, на Фернандо Гонсалес – 19 г. и на Рене Гонсалес – 15 г.
Куба подема широка международна кампания за оправдаването и освобождаването на Петимата, в която активно участват и многобройни национални комитети от различни страни, включително и от България. Много деен е американският комитет Free the Cuban Five, включващ изявени правозащитници, интелектуалци и артисти от САЩ. Каузата е подкрепена и от „Амнести Интернешънъл”, и от десетима нобелови лауреати, сред които Гюнтер Грас, Дарио Фо, Дезмънд Туту, Жозе Сарамаго и др. Защитниците на Петимата разясняват, че мисията им не е била да подкопават сигурността на САЩ, а да бранят сигурността на собствената си родина от саботажи и атентати на екстремисти-антикастристи. Хората на Хавана дори са били в пълен синхрон с обявената от Вашингтон война с тероризма, защото реално са се опитвали да стопират тъкмо терористични попълзновения. С нищо не са накърнили сигурността на САЩ, защото нито са имали, нито са търсили достъп до американски тайни. Ето какво подчертава Херардо Ернандес в свое интервю, дадено през 2009 г. от затвора на американския авторитетен публицист и професор от Института за политически изследвания Саул Ландау: „Единственото, за което сме виновни, е, че сме правили същото, което правят сега американските патриоти, обикалящи из планините Тора Бора в търсене на информация, сопосбна да предотврати повтаряне на събитията от 11 септември 2001 г. Така и ние събирахме информация във Флорида, за да възпрепятстваме извършването на терористични актове в Куба.”
След дълги процедури по обжалване Апелативният съд на Атланта постановява преразглеждане на присъдите на Антонио Герреро, Фернандо Гонсалес и Рамон Лабанино. На два процеса в Маями през октомври и през декември 2009 г. най-после е признато, че осъдените не са се покушавали срещу националната сигурност на САЩ. Първоначалните присъди са променени така: Антонио получава 21 години и 10 месеца затвор плюс 5 години условно; Фернандо – 17 години и 9 месеца; Рамон – 30 години.
Най-тежката и най-леката присъди от делото на Петимата – на Херардо и на Рене – остават обаче непроменени.
Херардо е смятан за ръководител на тайната група. Вменява му се и „подбудителство към убийство”, защото бил информирал Хавана за планираните от антикастристката групировка „Братя на спасението” самолетни полети с навлизане в кубинското въздушно пространство на 24 февруари 1996 г. Тогава кубинските власти, отправяли вече 16 дипломатически ноти заради многобройни други подобни нарушения, свалят четирите самолета нарушители и пилотите им загиват. Всъщност самите „Братя на спасението” оповестяват предварително датата на своята акция на специална пресконференция.
На жената на Херардо – Адриана, постоянно се отказва американска виза и тя не е могла да го посети нито веднъж за всичките 14 г., откакто той е зад решетките. „Мечтаем да имаме дете, но времето лети,” споделя Херардо пред Ландау.
Според антикастристки издания в Маями красивата Адриана, която е химик по образование, не е допускана в САЩ, защото и тя била кубинска агентка. Същото се твърди и за съпругата на Рене – Олга Салануева, на която също методично се отказва америкнаска виза. Самият Рене вече е излежал ефективната си присъда и е пуснат от затвора през октомври м.г., но с условието още три години да живее под наблюдение в Маями без право да се върне в Куба. Разрешение да го посетят бе дадено само на баща му и дъщерите му, но не и на жена му.
Семействата на останалите от Петорката също постоянно се сблъскват с нарочно бавене на американските визи и с много други препятствия при разрешените веднъж в годината посещения при техните скъпи затворници. Елизабет Палмейро, съпругата на Рамон Лабанино, е преводачка от английски. Също като останалите жени и роднини на Петимата, тя е подчинила живота си на каузата за спасяването им. Отглежда двете си дъщери от Рамон, който има и още едно момиче от първия си брак. Разказва: „Когато ни дават да го посетим в затвора, взимат отпечатъци на пръстите дори от децата. Затворникът не може да се докосва, забранени са прегръдките. Веднъж още на летището с часове се гавриха с нас, разхвърлиха и изцапаха нарочно целия ни багаж, разкъсаха плюшената играчка на малката, да не би вътре да е скрито нещо. Аз стисках зъби и търпях. Ако бях протестирала, щяха да ни върнат обратно заради “неуважение към американските власти”. И за Рамон нямаше да има свиждане, а нов психологически тормоз...”
Решението за внедряването на агентите е взето от кубинското ръководство заради форсирането на агресивните действия срещу острова от страна на емигрантите радикали през 90-те години. Те се опитват да саботират туризма в Куба със серия от взривове в хотели, при един от които през 1997-а загива и млад италианец.
Благодарение на Петимата Хавана натрупва достатъчно данни за терористичните кроежи на антикастристите и алармира за това американското ФБР. Вместо да вземат мерки срещу терористите обаче, във ФБР засичат кои може да са информаторите и през 1998 г. Петимата са арестувани в Маями.
Кои са тези мъже?
АНТОНИО ГЕРЕРО, роден през 1958 г. в Маями, САЩ. Връща се заедно с родителите си в Куба след победата на революцията през 1959 г. Завършва строително инженерство с профил "Летища" в Украйна, в бившия СССР. Има три брака. От кубинката Делхис Кабрера е големият му син, а панамката Нисия Перес му ражда по-малкия син. С Нисия през 1991 г. заминава за Панама, откъдето се прехвърля в САЩ и работи на летището в Кий Уест, Флорида. Там се жени за американката Маргарет Бекер, която след ареста му повежда кампания в негова подкрепа в САЩ.
ХЕРАРДО ЕРНАНДЕС, роден през 1965 г. в Хавана. Завършил е Института за международни отношения "Раул Роа" в Хавана. Добър карикатурист. Служил в кубинския контингент в Ангола, където му предлагат да стане разузнавач. Женен за химичката Адриана Перес О'Конър, с която се влюбват като студенти. Координира тайната мисия в Маями под чуждо име, с документи на пуерториканец.
РАМОН ЛАБАНИНО, роден през 1963 г. в хаванското предградие Марианао, Куба. Активен спортист. Завършва с отличие икономика в Хаванския университет. Има три дъщери, от два брака. Вторият е с преводачката от английски Елизабет Палмейро.
ФЕРНАНДО ГОНСАЛЕС, роден през 1963 г. в Хавана. И той като Херардо е завършил Института за международни отношения "Раул Роа" и служи в Ангола. Женен за икономистката Аурора Фериханес.
РЕНЕ ГОНСАЛЕС, роден в Чикаго, САЩ, в един и същи ден с Фидел Кастро - на 13 август, но с 30 г. разлика, през 1956 г. През 1961 г. се връща със семейството си в Куба. Обучава се за танкист и пилот. През 90-е е внедрен в Маями. Жена му Олга Салануева заминава при него в САЩ през 1997 г. с по-голямата им дъщеря Ирма. Месец преди ареста му през 1998 г. там се ражда и по-малката им дъщеря Ивет. След задържането му Олга е изнудвана да го склони да се признае за виновен, но след като тя отказва, е депортирана от САЩ.
В голямата юридическа битка, която се води за оневиняването и освобождаването на Петимата, логично е изплувал и вариантът за евентуалната им размяна, често прилаган при хора с техния занаят. Налице е и подходящ казус – осъденият в Хавана за подривни действия срещу местните власти американски гражданин Алан Грос. Размяната обаче така и не е реализирана досега. В своя статия Саул Ландау наскоро подсети президента на САЩ Барак Обама:„В края на краищата Израел размени 1000 палестинци за един свой войник”.
Обама би могъл да упражни и правото си да помилва. Но тъкмо в годината на президентските избори няма да иска да настрои срещу себе си влиятелното емигрантско кубинско лоби в САЩ. Толкова влиятелно, че мнозина го наричат директно мафия, а една популярна версия му приписва и убийството на Джон Кенеди – като отмъщение, че е „предал” Куба на СССР след Карибската криза през 1962-а...
.......................

Антонио Гереро от затвора „Мариана” във Флорида, специално за „ТЕМА”:

Един свят на мир и братство е възможен

Антонио (Тони) Гереро, един от Петимата, на 11 януари т.г. бе прехвърлен от досегашния си затвор „Флорънс” край Пуебла, щат Колорадо, във федералния затвор „Мариана” в северозапдна Флорида, където съгласно сегашната си присъда трябва да остане до 2017 г. Прехвърлянето било по негова молба – за да може майка му Мирта Родригес по-лесно да го посещава. Флорида е по-близо до Куба, а за да стигне до Колорадо над 70-годишната доня Мирта трябвало да сменя три различни полета.
И от предишния, и от сегашния затвор Тони води активна кореспонденция по имейла с всички, които искат да му пишат. В това му помага неговият стар приятел Мануел Лопес, с когото навремето заедно са следвали в Украйна. Мануел и сега продължава да живее там, направил е сайт „Пять героев Кубы”, събира и препраща на Тони послания от всеки, който му пише добронамерено. Тони съвестно отговаря на всяко писмо, като често придружава имейлите със свои поеми. Рисува в захлас. Преподава английски и математика на затворници. В САЩ с помощта на приятели и активисти от комитета Free the Cuban Five са издадени негови стихосбирки, организирани са изложби на негови картини.
Чрез посредничеството на Мануел Лопес редовна връзка с Тони Гереро поддържа и лично посланичката на Куба в България Тересита Капоте. Това е пътят, по който с него се свърза и „ТЕМА”.

Здравей Тони, благодаря, че се съгласи да отговориш на въпросите на „ТЕМА”. Как приемат синовете ти, майка ти, сестра ти твоето положение? Могат ли да те посещават в затвора?

Майка ми, синовете ми, сестра ми и останалите членове на моето семейство, също както семействата на моите другари, понасят със стоицизъм тази тежка и дълга раздяла, наложена от затворничеството ни, за което знаем, че е неспрведливо. То дойде след процес, в който получихме много тежки присъди. Това стана в града, в който никога не бихме могли да получим справедливо отсъждане – в Маями, люлката на кантрареволюционните групи, продължаващи безнаказано да планират и осъществяват терористични актове, които причиняват хиляди жертви и всякакви щети на нашия народ. Неизменните кураж и оптимизъм на нашите скъпи същества в най-трудните моменти на това заложничество удвояваха нашата твърдост и увереност, че ще се върнем в родината. Имахме посещения в затворите при много тежки условия, понякога веднъж годишно. Още по-трудно е положението на Адриана и Олга, които от 13 г. не могат да получат визи, за да посетят Херардо и Рене. Рене вече е на „свобода”, но с такива условия, които я превръщат в най-големия затвор.

Вярваш ли, че ще се намери начин, по който вие петимата да бъдете освободени и как би могло да стане това?

Продължаваме да правим опити положението ни да се реши по законен начин. Но механизмът е все същият: обжалванията ни все попадат в ръцете на същата съдийка, която ни осъди на първа инстанция, така че възможностите случаят ни да се отвори отново са крайно стеснени. Знаем, че един ден гласовете и действията за нашето освобождаване по света, обединени с усилията на целия наш народ, в крайна сметка ще извоюват свободата ни.

Ти си поет и художник. В затвора продължаваш да пишеш и да рисуваш. Какво те вдъхновява?

Понкога ми е трудно да се нарека поет и художник. Но ако приема тези определения, които ценя много, мога да кажа, че мен просто ме вдъхновява любовта. Вдъхновяват ме спомените, природата – не онази, която мога да виждам, защото тя е много ограничена, а онази, която пазя в паметта си, в сърцето си. Обожавам да правя портрети и чрез тях да изразявам историята на онези мъже и жени, които отдават живота си на справедлива кауза и ни показват пътя, по който да продължим.

В затвора работиш като учител по английски. Кои са ти учениците? Какво знаят за теб?

Преподавател съм в един курс, еквивалентен на средното училищно образование и имам часове по английски език. Направо е невероятно, но точно затворът и специално дългото наказание със 17-е месеца изолация в карцера веднага след ареста ни ме накараха да науча още по-добре английски. Бях принуден да чета много правни материали на този език. А освен това превеждах поезията си, както и пишех писма на приятелите си. Изглежда съм се родил, за да бъда учител. Силен съм в математиката. Това най-много се харесва и на учениците ми. Те са група испаноговорещи затворници, повечето са мексиканци. Малко знаят за мен, но ме уважават много. Дори не успяват да запомнят името ми и където и да ме видят просто се обръщат към мен с „учителю”.

Как успяваш да запазиш духа си толкова силен, жизнен и позитивен?

Силният дух идва най-вече от самочувствието ми на невинен. Този дух е изграден също от принципите, от чистотата на идеалите, от това да се будиш всеки ден с готовността да направиш нещо добро, да си полезен, без значение къде се намираш.

Поддържаш ли контакт с другите от вашата Петорка?

Не ми разрешават да имам какъвто и да било контакт с моите четирима братя. За тях научавам понякога от моите близки – понеже семействата ни често се събират и общуват.

Помагат ли ви кампаниите за вашето освобождение?

Те са като свеж въздух, дават ни сила, която с думи не може да се опише. Помагат ни да се чувстваме оптимисти и да сме полезни за общата кауза – за изграждането на един по-добър свят. Ето защо само мога да повторя, че сме и ще бъдем вечно благодарни за всички изрази на солидарност. Никога няма да разочароваме нашите приятели.

За тези близо 14 г. на вашето затворничество според теб по-добър или по-лош е станал светът?

От моя гледна точка светът е завил към негативното. Неравенствата са се разрастнали, бедността също, както и войните, конфликтите, заплахите от ядрена война, проблемите с климатичните промени. Или всички трябва да осъзнаем какво става и да започнем да търсим решения, или нашият вид ще изчезне. Човекът сам ще причини това изчезване с амбициите си. Подканвам към четене на рубриката „Размисли” на Фидел – тя може да се намери на различни езици. Ясно и с неопровержими факти, той като никой друг обяснява днешните световни проблеми.

Какво би искал да кажеш на българските читатели?

Вече изказах предложение да четат написаното от Фидел. Казвам го с голямо уважение към идеите, които всеки един човек би могъл да изрази по отношение на нашата кубинска революция. Призовавам ги да търсят същността на проблемите, за да станем, както пее нашият певец Силвио Родригес, „капчица по-добри и много по-малко егоисти”. Един свят на мир и братство е възможен. Пет прегръдки за приятелите от братска България!
Дано ти свърши работа всичко това, което написах на един дъх, без да го премислям два пъти – ей така, все едно сме седнали един срещу друг, както един ден ще стане, сигурен съм.