Испанците уважават храната. Не само през дългите обедни почивки, когато цялата страна затваря. Там дори пресконференция не се дава без кифлички към кафето. Обикновено и отговарящият на въпроси политик не си спестява сладкото похапване пред микрофони и камери. Точно така нарисува тези дни испанският в. „Ла Вангуардия” и Мариано Рахой, лидера на дясната Народна партия, която взе близо 45% от гласовете на извънредните избори на 20 ноември. На карикатурата бъдещият премиер Рахой дъвче кроасани пред наобиколилите го журналисти. А те питат: „Какво чакате, за да направите нещо, дон Мариано?” Той отговаря: „Вече го правя!” Репортерите пак питат: „Така ли? И какво правите, ако може да научим? Освен, че закусвате?...” Рахой: „Успокоявам международните пазари, като се правя, че контролирам ситуацията!”
Всъщност международните пазари хич не се успокояват. Кредитният рейтинг на страната продължава да пада, а лихвите по държавните бонове продължават да растат. Причината е, че триумфът на Народна партия (НП), която постигна най-внушителния си резултат за всичките 35 г. от възстановяването на демокрацията в Испания, взимайки абсолютното мнозиство от 186 места в 350-членния парламент, така и не бе подплатен с конкретна програма на действия за преодоляване на икономическата криза в страната. А извънредните избори бяха предизвикани именно от кризата и от недоволството на гражданите, че досегашното правителство на Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) начело с премиера Хосе Луис Родригес Сапатеро не се справя с нея. 20-процентната безработица, която сред младежите достига и до 40%, роди движението на „възмутените”, известно още и като 15-М, защото първата му демонстрация бе на 15 май т.г. „Възмутените” не спират да негодуват срещу цялата политическа класа. Обвиняват я, че стоварва тежестта от социалните орязвания само върху гражданите без да прави нищо за преконструиране на самата икономическа система с изначално сбъркано преразпределение на обществените блага. След като ИСРП загуби местните избори, състояли се през май, и недоволството продължи да нараства успоредно с натиска от Брюксел да се засилят рестриктивните мерки, оказалото се между два огъня правителство на Сапатеро се съгласи на извънредни парламентарни избори и те бяха насрочени за 20 ноември. Целта им бе да се излъчи едно ползващо се с повече обществено доверие, а значи и по-способно на решителни антикризисни действия управление.
Със самото приемане на идеята за избори лидерите на ИСРП най-вероятно са се примирили и с идеята за загубата им, защото всички сондажи сочеха именно това. Като един камикадзе премиерът Сапатеро още през септември се договори с лидера на НП и най-вероятен бъдещ премиер Рахой за прокарването в парламента с гласовете на партиите им на поправки в конституцията, които заковаха в основния закон изисквания за поддържане на нисък бюджетен дефицит. И коригираха цяла поредица от параграфи, касаещи социалната държава и трудовите права, за да развържат ръцете на всеки следващ „спасителен план” по лансирания из цяла Европа модел на немската, а май вече и европейска канцлерка Ангела Меркел. Естествено площадите се разгневиха и срещу този сговор на ИСРП и НП.
Самата предизборна кампания протече също така, сякаш социалистите нямаха търпение да загубят изборите. Кандидатът им за следващ премиер – доскорошният вътрешен министър Алфредо Рубалкаба, избра несвойствената за славата си на интелигентен човек тактика на нападки срещу Рахой вместо да заложи на припомнянето на трудно оборимите социални постижения на социалистите през 8-годишното им управление. Самият Рахой пък прие поведение на пасивно изчакване победата да му падне като зряла круша без да рискува да отправи нито едно ясно послание какво именно ще прави след влизането си в правителствения дворец „Монклоа”. Едно от най-конкретните му изявления по темата се изчерпваше с обещанието да управлява така, както бог му повелява.
Тази лаконичност, както и разиграването на спомена от някогашното испанско благоденствие под управлението на НП в периода 1996-2004-а, когато впрочем се надуваше балонът на строителния бум, от чието гръмване през 2008-а и започната сегашна криза на Пиринеите, свърши добра предизборна работа на Рахой. Но той, уви, продължава да се държи все така и след победата на 20 ноември, когато всички вече чакат от него нещо много повече. Лично Меркел го поздрави с победата, но и поиска бързо сформиране на правителство и обявяване на мерки за икономическо оздравяване. Рахой отвърна с молба към международните финансови институции да му дадат „половин час толеранс”, за да задвижи процеса по поемането на властта. И продължи да мълчи както за икономическата си програма, така и по ключовия въпрос кого ще направи икономически министър.
Вече бе обявено, че новото правителство ще поеме властта „преди Коледа” – на 20 или 21 декември, когато получи мандат от краля и мине през гласуване в парламента. Дотогава екипът на Рахой трябва да поеме от хората на Сапатеро делата в държавата. За отговорничка по това Рахой назначи говорителката на НП в парламента Сорая Саенс де Сантамария, която за целта спешно прекъсна отпуската си по майчинство. Младата и откаракана Сорая роди точно 9 дни преди изборите. Коментатори й приписват вицепремиерски пост в бъдещия кабинет.
Медиите вече спрягат и няколко имена като възможни икономически министри. Сред тях са икономическите експерти на НП Алваро Надал, Луис де Гиндос, Кристобал Монторо, Хосеп Пике, Мануел Писаро. 41-годишният възпитаник на Харвард Алваро Надал засега лидира в догадките – той има отличен немски и е „топлата връзка” между Рахой и Меркел. Освен това ще придружи Рахой и на срещата му с лидерите от Европейската народна партия начело с Меркел и Никола Саркози, които се събират на 8 декември в Марсилия. А на следващия ден, на 9 декември, се свиква заседание на Европейският съвет, на което пък Рахой ще бъде представен на ръководителите от ЕС от Сапатеро.
Вероятно в Марсилия мълчанието на Рахой по икономическата му програма все пак ще се пропука – поне пред Меркел той ще е принуден да сподели някакви по-конкретни намерения, макар че сигурно ще държи те да не се разчуят до Испания. В предизборната надпревара той се кле пред испанците, че няма да прилага повече социални орязвания и именно заради тези обещания Рубалкаба особено остро го атакуваше, защото очевидно това няма как да стане. Сега, макар и вече избран, Рахой продължава да се пази от изливане на леден душ над народа и именно затова толкова упорито крие икономическите си намерения. Той е испански християндемократически политик, при тях не е прието да се изявяват като социални хирурзи, а по-скоро като енорийски свещеници – може с нищо да не могат да ти помогнат, може да се вълнуват само от съдържанието на касичката в храма, но поне ще те изслушат и утешат.
57-годишният Рахой не е от вчера в политиката и очевидно не иска да си тръгне утре. Той е наясно също с илюзорността на победата, която му се е паднала. Да, процентите на НП на този вот изглеждат впечатляващи, но съпоставката на цифрите, обстоятелствата и особеностите на испанската избирателна система очертават една съвсем не тъй лъчезарна за НП картина. Свидетели сме не толкова на победа на НП, колкото на мощен гласоподавателски шамар за ИСРП. НП е увеличила избирателите си по сравнение с вота през 2008-а едва с около 600 000 души – преди 4 г. е взела 10 млн. и 200 хил. гласа, а сега взима 10 млн. и 800 хил. гласа. Докато при ИСРП сривът е зашеметяващ – тя е изгубила над 4 милиона избиратели. През 2008-а за социалистите са гласували 11 милиона испанци, а сега – по-малко от 7 милиона. Наказателният за ИСРП отлив на гласове не е отишъл към НП, а към други, по-малки партии, които в една или друга степен са леви и предлагат по-социална и по-гражданска алтернатива от дискредитиралата се с хлъзгането си към пазарни решения на кризата ИСРП. Голям растеж на гласове бележи Обединена левица (ОЛ) – ако през 2008-а за нея са отишли 970 хил. гласа, сега тя взима 1 млн. и 700 хил. гласа и се нарежда като четвърта сила в парламента с 11 депутата. Трета е каталунската либерал-християнска партия Convergencia i Unió (CiU). Въпреки че тя има по-малко гласове от ОЛ – само 1 милион, толериращата партиите от автономиите испанска избирателна система й дава повече места в парламента – 16. Подобно е положението и с още няколко такива формации, включително Баската национална партия или Републиканската левица на Каталуня. В парламента влизат още ред екологични и граждански организации и движения, много от които съвсем нови и непознати досега. Общо ще са представени 13 партии. НП получава абсолютно мнозинство заради действащата и в Испания система D’Ont, облагодетелстваща големите партии, но ще трябва да прокарва неизбежните си антисоциални решения сред макар и разпокъсана, но доста бойка опозиция, подсилвана и от „възмутени” площади. Рахой не е брюкселски кадър като италианския наместник Марио Монти, нито е банкер като гръцкия гуверньор Лукас Пападимас и ще внимава много за политическата си съдба на домашен терен. Ето защо засега е избрал златото на мълчанието. Да видим дали след срещата си с него в Марсилия Меркел ще излезе усмихната.