Мащабен скандал за злоупотреби с няколко милиона евро обществени средства се разраства в Испания и става все по-шумен, откак разследващите официално обявиха, че сред главните заподозрени е и херцогът на Палма де Майорка Иняки Урдангарин, зет на крал Хуан Карлос І и съпруг на по-малката му дъщеря инфанта Кристина. Разкритията донажежават страстите в навечерието на предсрочните парламентарни избори на 20 ноември. Сред разследваните по схемите за злоупотреби се оказват и фаворизирали кралския зет бивши ръководители на две провинциални правителства от канещата се да спечели вота в неделя дясна Народна партия. Скандалът подклажда и антимонархически настроения, поставяйки в шах самия крал и испанската корона като институция. Заради своята помиренческа роля в прехода от диктатурата на Франко към установяването на демокрацията Хуан Карлос І заедно с цялото си семейство доскоро бе щаден от всякакви обществени критики. Но от няколко години, особено след разразяването на икономическата криза, испанците са все по-скептични към ролята на двореца и към бюджетната му издръжка, възлизаща на около 10 милиона евро годишно. Замесването на Иняки Урдангарин в сегашното шумно следствие засилва тези нагласи.
Всъщност скандалът за неправомерно преливане на средства от провинциалните правителства на Балеарските острови и на Валенсия към Института за приложни проучвания „Ноос”, оглавяван от 2004-а до 2006-а от кралския зет, както и към цяла верига пак зетьови фирми и асоциации, не е никаква новина за испанците. В частни разговори и в някои по-скромни медии темата се върти още от 2006-а, а разследването тече от 2008-а. Новото е, че сега антикорупционните съдебни органи за първи път публично споменават и херцога на Палма де Майорка като обект на проучване и на предстоящо официално обвинение. Съдебната полиция е назовала случая му „Операция Вавилон” – намек за срутващата се под напора на фактите кула от амбиции, самозабрава и нередни комбинации. Операцията е част от още по-мащабното дело, известно като „Палма Арена” – по името на мегаломанската спортна зала-колодрум, издигната в Палма де Майорка от предишното местно правителство при неоправдано високи разходи.
Спортната връзка не е случайна. Баскът Иняки Урдангарин, роден през 1968 г., е национален състезател по хандбал, когато през 1996-а се запознава с три години по-голямата от него инфанта Кристина – дипломирана по международни отношения, но и запалена участничка в регати. Срещат се на Олимпиадата в Атланта, където отборът на Иняки печели бронзови медали, а Кристина участва в награждаването и в последвалата фиеста. Любовта пламва и следва пищна сватбена церемония в катедралата в Барселона през 1997-а. Двамата получават титлите на херцози на Палма де Майорка. Между 1999-а и 2005-а се раждат четирите им деца – три момчета и едно момиче. Розовата преса кръщава Иняки „зет мечта” заради манекенската му външност и отличното разбирателство с всички членове на кралската фамилия. Особено близък е с престолонаследника принц Фелипе – дори лично му помага да избере пръстена за неговата избраница, журналистката Летисия Ортис, за която принцът се жени на „венчавката на века” в Мадрид през 2004-а. Иняки остава и единствен кралски зет, след като през 2007-а по-голямата сестра на жена му Кристина – инфанта Елена, се разделя със своя съпруг Хайме де Маричалар, а две години по-късно и официално се развежда.
Хандбалистът постепенно замества активния спорт с бизнес около спорта. Завършва бизнес администрация и мениджмънт. Сближава се особено с един от младите си преподаватели – Диего Торес, с когото влиза и в делово партньорство в няколко фирми за презентации и организиране на спортни събития. През 2001-а става член на испанския Олимпийски комитет, а през 2002-а – и негов вицепрезидент. Тръгват слухове, че го готвят и за президент, но настава брожение заради неговия „парашутизъм” и тази пътека е изоставена. Покрай Диего Торес влиза в Института „Ноос”, който е основан през 1999-, но не е функционирал до 2003-а. През 2004-а кралският зет става негов президент и съосновател на консултантска агенция със същото име. Остава на поста две години, след което ръководството е поето от съдружника Торес.
През 2004-а договаря с правителството на Валенсия в лицето на ръководещия го по онова време активист на Народната партия Франсиско Кампс „Ноос” да организира в три поредни години три форума под надслова Valencia Summit, посветени на „световния дебат за големите спортни състезания и възможностите за развитие”. За всяко от събитията на „Ноос” са платени 450 000 евро или общо над 1,3 млн. евро. Отделно тече уговаряне с гордия от близостта си с кралския зет Кампс за организирането на Европейски спортни игри пак във Валенсия – начинание, което така и не се реализира. Но „Ноос” си взима 6% от договорената сума или 382 000 евро за „предварителни дейности”, каквито според местни депутати въобще нямало.
С не по-малък размах действа „Ноос” през 2005-а и 2006-а и в столицата на Балеарските острови Палма де Майорка, чийто херцог е Иняки. Шеф на тамошното правителство е друг активист на Народната партия и почитател на херцога – Хауме Матас, който в онези сладки за надуването на испанския строителен балон години чертае грандиозни проекти за метро, дворец на конгресите, разположена в морето опера, както и за споменатата спортна зала-колодрум „Палма Арена”, чиято неоправдана цена сега също се разследва. Директор по спортните дейности към балеарското правителство е медалистът от много регати и близък приятел на всички кралски деца и зетьове Хосе Луис (Пепоте) Байестер. Той уговаря пряко с Иняки ангажирането на „Ноос” с организацията на две мащабни международни срещи през 2005-а и 2006-а под надслова Forum Illes Balears, които да лансират Балеарските острови като дестинация за елитен спортен туризъм. Общо за организацията на двата форума „Ноос” получава 2,3 милиона евро, въпреки че всеки от тях не е струвал повече от 500 000 евро или общо 1 млн. евро. Къде отива разликата ли? През 2005-а Иняки купува за семейството си впечатляваща резиденция в луксозен квартал на Барселона със застроена площ от 1200 кв. м и с градина от 1300 кв.м. Именно тогава тръгват първите слухове, че приходите на кралския „зет мечта” доста надхвърлят видимата му трудова дейност.
Когато през 2009-а Пепоте Байестер е арестуван по делото „Палма Арена”, от него е иззета флашка с електронната му кореспонденция, в която навсякъде е името на Иняки. Така следователите напипват нишката за разплитане на мащабната схема за облагодетелстване на херцога на Палма де Майорка чрез една нестопанска организация като „Ноос”, от която редовно са били прехвърляни средства към други фирми на името на Иняки. Схемата е потвърдена и от показанията на Диего Торес, дадени през 2011-а. От тях става ясно също, че Иняки е взел своето и от провеждането на втория Forum Illes Balears, състоял се вече след оттеглянето му от „Ноос” през март 2006-а. Той си тръгва тогава, за да стане съветник в телекомуникационния гигант „Телефоника”.
Изплуването на името на херцога от флашката на Пепоте Байестер през 2009-а съвпада с пренасянето на семейството на Иняки и Кристина от Барселона във Вашингтон. Официалното обяснение е, че Иняки отива да работи в тамошния клон на „Телефоника”, а Кристина ще развива дейността в САЩ на оглавявания от нея социален сектор във фондацията към „Ла Кайша” – най-голямата каталунска спестовна каса.
Разстоянието обаче не е пречка разследването на антикорупционните магистрати в Испания да продължи и името на херцога да гръмне в медиите след шумен обиск на офисите на „Ноос”, извършен на 7 ноември т.г. Иззета е документация, която дава основание за обвинения в злоупотреби, нарушена отчетност и фалшиви фактури. Дворецът в Мадрид обявява, че уважава съда и че ако вината на Иняки Урдангарин бъде доказана, „той ще понесе отговорност като всеки друг”. На 12 ноември зетят долита от Вашингтон в Мадрид, отхвърля подозренията и уверява, че ще направи всичко, за да защити доброто си име.
Решението дали да се възбуди дело срещу него предстои да бъде взето от натоварен със случая съдия. Но едва ли това ще стане преди изборите на 20 ноември. Те и без това ще са инфарктни за обзетата и от 20-процентна безработица, и от дълбоко политическо разделение Испания. Датата на вота, насрочен от все още управляващите социалисти, носи и историческа символика – на 20 ноември 1975 г. умира диктаторът Франко. Същият, който прави свой наследник и държавен глава крал Хуан Карлос І.