Хубаво е да си българин в Мадрид. Противно на повечето родни клишета, испанците въобще и мадридчани в частност изобщо не се сещат за проститутки и автоджамбази, когато чуят, че сте от България. Обикновено грейват в широка усмивка и първото, което изстрелват, е: “Стойков!” Така там наричат Христо Стоичков, чиято истинска фамилия просто не могат да изговорят. После веднага примижават мечтателно и започват да разказват какви български музиканти виртуози са слушали. Умират за нашенско хорово пеене. Ако пък насреща ви е делови човек, той ще похвали високия професионализъм на българските работници. Защото над 150-те хиляди по официални данни нашенци са със завиден престиж сред местните работодатели. Предпочитат ги дори пред латиноамериканците, с които нямат езикова бариера, защото българите са много по-добре образовани, съвестни са и работливи.
По принцип

в Испания няма негативизъм към имигрантите.

Хората тук са добронамерени, готови да помогнат, да подкрепят, да насърчат пришълеца. Може би защото самите испанци навремето са минали по пътя на икономическата (а и на политическата – при диктатурата на Франко) емиграция. Официалната линия на властите също е много благоприятна, има програми за интеграция на чужденците в испанското общество. Реалният израз на тази тендненция е създаването със средства на Comunidad de Madrid (местното правителство на испанската столица) на културно-информационни центрове за различните имигрантски общности в града.
Един от най-модерните и най-активните е Испано-българският център, открит навръх 9 май (Деня на Европа) 2007 г. Намира се на Paseo de la Habana 87. Тук всеки българин е добре дошъл. Ще го посрещнат на родния му език, ще го питат какви проблеми има и дали могат да му помогнат. Ще го насочат било към библиотеката, било към компютърната зала с безплатен интернет, било към курсовете по информатика или по испански. Могат да го консултират как да подготви необходимите документи за кандидатстване за работа, да му съдействат да си намери работа, да го посъветват как да започне собствен бизнес. Тук кипи и бурна културна дейност – концерти, тематични вечери, изложби на детски рисунки и на утвърдени творци и т.н.
Месечният бюджет на центъра, осигуряван от Comunidad de Madrid, е 24 000 евро. А двата основни “мотора” за всичките му инициативи са

две чаровни нашенки

– директорката Радина Бонева и отговорничката за връзките с обществеността Гергана Ценова. И двете са започнали образованието си в България. Спечелват стипендии, пристигат в Мадрид, завършат тук. Гергана – в мадридския университет “Комплутенсе”, където се дипломира като испанист и прави магистратура по европеистика. Радина – също в “Комплутенсе”, където подготвя докторат по международни отношения, но и в университета “Карлос ІІІ”, където завършва европейско право. Радина и Гергана са сред учредителите на Българо-испанската асоциация “Св. Св. Кирил и Методий” и от нейно име заедно разработват проекта за откриването на Испано-българския център, с който успяват да спечелят финасиране от Comunidad de Madrid. Днес в центъра работи смесен българо-испански екип. Юристката, която дава консултации, например е испанка. Също и социалната работничка. Има екипи, които се изпращат от Comunidad de Madrid да работят по конкретни програми, обикновено за по 8 месеца.
Гергана, чиято ослепителна усмивка може да претендира за емблема на това средище за взаимно сближаване между испанци и българи, уверява: “Центърът за мен е сбъдната мечта!” Докато подготвяла дипломната си работа в “Комплутенсе” за българо-испанското културно сътрудничество й било мъчно, че за разлика от Испания България няма необходимите човешки и финансови ресурси, за да поддържа българската културна идентичност в страната на Сервантес. Затова видяла в конкурса на регионалното правителство на Мадрид “уникална възможност да се работи за българската кауза”. Днес се чувства като

“жив мост”

не само между българската и испанската култура, а въобще между най-разнообразни култури. Защото Мадрид е град, събрал представители от какви ли не кътчета на планетата. И Испано-българският център цели да “разшири хоризонтите” към всички тях. Колоритен спомен например е оставило представянето в центъра на фолклорна група от Андите. “Разбира се, като българка все пак ми е най-драго, когато акцентът на месечната ни програма пада върху българщината,” добавя Гергана.
До края на ноември посетителите на центъра ще се радват на изложба с детски рисунки от конкурса на Държавната агенция за българите в чужбина “България в моите мечти”. На 12 декември пък в възпитаници на Националното училище за фолклорни изкуства “Филип Кутев” ще изнесат грандиозния спектакъл “Ние сме България” в зала за 2000 души в мадридски увеселителен парк. Сред публиката ще се разиграе томбола за 3 двойни самолетни билета до България. Входът ще е с безплатни покани, които вече могат да се получат в Испано-българския център. Рекламата върви в мадридското метро и по страниците на един от най-авторитетните испански всекидневници в. “Ел Мундо”. За коледно-новогодишните празници е предвиден и спектакълът “Много вкусно” на българския куклен театър Teatro + от град Хихон, както и

конкурсът за най-добра баница с късмети.

Според Гергана особено ценен принос на центъра и на Българо-испанската асоциация “Св. Св. Кирил и Методий” е предлаганата юридическа консултация за нашенци, които въпреки разразилата се и в Испания икономическа криза все още разчитат да намерят работа там: “Асоциацията ни разработва в тясно сътрудничество с регионалната Агенция по заетостта специалния проект “Програма за професионална ориентация на имигранти”. И той е финансиран от правителството на Маддрид. С друг проект насърчаваме сънародниците ни да започнат собствен бизнес. Смея да твърдя, че помагаме на всеки българин, прекрачил прага на Центъра, дори да е и само с блага дума. Често ни казват: “Добре, че ви има!”
Незабравим за Гергана е случаят с момче от ромски произход – сирак, подлъган с лъжлива оферта за работа и останал без пукната парá в Испания. Отишъл в Центъра като при последна надежда. Оттам извикали “социална линейка” от мадридските “спешни социални грижи”. Така му осигурили подслон и връщане в България. Сега младежът си търси късмета в Брюксел, но редовно се обажда на своите “феи” спасителки от Мадрид, за да им повтаря, че ще им е признателен до края на живота си.
Несъмнено подобни истории ще продължат да се трупат. С все повече проблеми се сблъскват най-вече българите, заети досега в строителния сектор на испанската икономика, ударен най-сериозно от кризата. Там масово се закриват работни места. Възможна алтернатива предложи състоялата се на 15 ноември в културния център “Буенависта”

първа трудово-информационна борса за българи в чужбина,

заради която в Мадрид пристигна делегация начело с Емилия Масларова. Социалната министърка и придружаващите я представители на български институции и фирми дадоха подробни отговори на затрупалите ги с въпроси “испански” българи за перспективите им, ако решат да се върнат в родината.
Въпреки несъмнената испанска толерантност към имигрантите, все пак мораториумът за работа на българи в рамките на ЕС едва ли ще бъде вдигнат, защото в други страни от Съюза настроенията са различни. Затова нашенците явно ще продължат да бъдат много ограничени откъм възможности за реализация на испанския трудов пазар, който и досега беше отворен само за определени дейности.
Тази обща картина обаче не притеснява онези българи, които са успели вече да намерят своята ниша в Испания. Те никак не са малко, а най-успелите активно участват и в многобройните прояви на българското посолство в Мадрид. Поредната, подготвяна от посланик Иван Христов и от завеждащата културно-информационната служба Виолина Петкова, е

представителният концерт

в чест на 100-годишнината от обявяването на независимостта на България. Концертът ще е на 6 декември в престижния културен център Ateneo de Madrid с участието на родения в Пловдив цигулар виртуоз Марио Хосен и пианистката Милена Моллова.
Маестро Хосен дебютира като солист в България едва 8-годишен. По-късно учи във Виена и Париж. Концертирал е в над 30 държави. Носител е на много международни награди и отличия. Гост-преподавател е в Нов български университет София и в кралската музикална академия „Рейна София" в Мадрид. Артистичен директор е на музикална академия „Орфеус". Свири на цигулка „G.B. Guadagnini" 1749, предоставена му от австрийската национална банка.
Милена Моллова е пианистка и педагожка с богата професионална биография. Има многобройни участия в престижни международни конкурси. Свирила е на европейски и американски сцени. Декан е на Департамента по музика в Нов български университет. Изнася лекции също в Държавната консерватория “Панчо Владигеров”, както и в Солунската консерватория.
“Културната програма на посолството постоянно върти името на България в испанското публично пространство. Тук вече добре познават и ценят изкуството ни. Вярно, румънците ни бият по реклама и вложени средства, но пък искрената симпатия на обикновените испанци е на наша страна”, убедена е Виолина Петкова.

.....................................................
Маестро Марио Хосен:
Вибрациите на родната земя са в музиката ми

Маестро Хосен, какво е усещането да свириш за български празник в чужбина? Чувствате ли се “посланик” на българската култура?

Ние, артистите, винаги носим в сърцето вибрациите на родната земя и сме нейни посланици в която и да е точка на земята. Символичният свят, който живее в музиката, е нашето интерпретаторско отражение на родната действителност.

Смятате ли, че в чужбина достатъчно познават българското изкуство, творците ни?

Ако въобще има нещо, което хората на Запад знаят за страната ни, то е свързано тъкмо с нашите творци, музиканти, певци, инструменталисти, художници. Естествено, по-широката аудитория ни асоциира и с постиженията в спорта. Специално в Испания интересът е към футбола.

Как реагират испанците на вашите изпълнения? Питат ли ви след концерт за България?

Испанската публика има високи претенции и е много темпераментна. Удоволствие е да се прави изкуство на сцени с вековна традиция. След мои концерти наистина често ме питат за родината ми България, но и за Австрия, тъй като съм австрийски гражданин. За мен е чест, отговорност и предизвикателство да представлявам както люлката на класическата музика Виена, така и българската култура, с която съм закърмен.