Сапатеро дойде на власт сред трясъка от най-бруталния атентат, извършван от терористи в Испания – онзи на гара “Аточа” на 11 март 2004 г., който преобърна вота в състоялите се 3 дни по-късно избори. И май пак терористи ще погубят премиерстването на инак изпълнения с добри намерения социалист. Обявеният на 5 юни отказ на баската радикална групировка ЕТА от спирането на огъня, провъзгласено 14 месеца по-рано, подпечата провала на Сапатеро в мечтите му да се запише в историята на страната си като помирител между Мадрид и автономиите. А постигането на таква помирение бе сред ключовите точки в предизборната му програма. Така на четвъртата година от управлението на неговото правителство единственото му изпълнено обещание, което продължава да се радва на масова подкрепа сред испанците, остава изтеглянето на испанските войски от Ирак. Но само толкова. Каталонците и баските му приседнаха. Новият статут за широкомащабна автономия на Каталония, приет миналата година, настрои доста испанци срещу Сапатеро, защото се прие като противоречащ на националната конституция и подкопаващ единството на страната. Сега и ЕТА му забива нож.
Сапатеро явно не намери точния баланс в диалога, който започна с баската въоръжена групировка, опитвайки се да я откаже от насилствени действия. Опитите му да угоди хем на исканията на баските, хем да се покаже като принципен враг на тероризма не доведоха до никъде.
На 30 декември м.г. търсенето на компромис се спъна в извършен от ЕТА взрив на мадридското летище “Барахас”, който причини гибелта на двама еквадорци, нощували на засегнатия терминал. ЕТА, чиито атентати от 2003 г. не са водили до човешки жертви, защото организацията вече специално предупреждава за всяка своя предстояща акция, излезе с декларация, че и този път не е искала да има убити. Еквадорците, увиснали на летището след отменени полети, случайно се оказали на мястото на взрива. ЕТА изрично подчерта, че атентатът не означава прекъсване на обявеното от нея спиране на огъня.
Въпреки обясненията, правителството на Сапатеро се отказа от диалога с ЕТА и втвърди курса си към нея. Така се стигна до сегашното възобновяване на “въоръжената борба” на групировката, която обяви, че от страна на властите “липсват и минималните условия за продължаване на преговорния процес”.
Сапатеро осъди решението на ЕТА в специално изявление като “напълно погрешно и противоречащо на онова, което иска баският народ и испанското общество”. С още по-рязко осъждане излезе лидерът на дясната опозиционна Народна партия Мариано Рахой, който натякна на правителството, че “с терористи не се преговаря” и че “терористите се разгромяват със силата на закона и ва правовата държава”. Сапатеро и Рахой обявиха, че ще се срещнат за консултации по решението на ЕТА на 11 юни. Премиерът явно ще се сближава с опозицията в твърдия подход към баските терористи. Като сигнал в тази посока бе разчетено връщането в затвора на легендарния активист на ЕТА Хуан Игнасио де Хуана Чаос, осъден през 1987 г. на 3000 г. затвор за убийството на 25 души и пуснат под домашен арест през март т.г. след 114-дневна гладна стачка. Извършени бяха и три нови ареста на дейци на ЕТА в Южна Франция.
Абревиатурата ЕТА означава “Euskadi Ta Askatasuna” – “Родина за баските и свобода”. Групировката се смята за лява. Възниква на 31 юли 1959 г. след разкол в младежката организация на Баската националистическа партия. Отцепилото се крило, взело името ЕТА, е за по-радикален курс.
В началото на 60-те години ЕТА оформя като свой почерк взривяването на полицейски участъци, казарми, жп линии, покушенията срещу висши полицаи и държавни дейци. Най-нашумялата акция на ЕТА от периода на диктатурата на Франко е зрелищното убийство на официалния наследник на диктатора – премиера-адмирал Луис Кареро Бланко през 1973 г. Заложен по маршрута на колата му взрив прехвърля автомобила през 6-етажна сграда и разкъсва адмирала.
След смъртта на Франко през 1976 г. Страната на баските получава автономия, но ЕТА я смята за недостатъчна и продължава борбата. Групировката поддържа връзки и с други сродни организации по света, включително с Ирландската републиканска армия. От 1968 г. баските терористи са убили 850 души, сред тях 10 видни политици.