Възпоменание, Борисова градина, 05.12 2009 г.
НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Къдринка Къдринова
Събрали сме се да си спомним за две големи имена от онази светла и всесилна общност на духа, която бихме могли да наречем “Поети без граници” – Никола Вапцаров и Виктор Хара. Творчеството и съдбите им са близки, макар и разделени от три десетилетия време и от хиляди километри разстояние. Днес те се срещат с нас тук, край паметника на друг колос на революционния поетичен устрем – Христо Ботев. Няма нищо случайно. И срещата не е само символична. Две събития, свързани с Вапцаров и с Виктор, си съседставт по дати. На 7 декември се навършват 100 години от рождението на големия български поет антифашист. А на 5 декември, днес, цял Сантяго е излязъл да изпрати с милионно шествие любимия певец на Чили. Днес там, “на другия край на земята”, препогребват незабравимия Виктор Хара, убит от чилийската военна хунта на 15 септември 1973 г. в превърнатия в концлагер стадион “Чили”. Стадионът сега вече носи името “Виктор Хара”. В рамките на дългото съдебно дело, което води вдовицата на Виктор – Джоан Хара, опитвайки се да осъди убийците му, през юни т.г. по съдебно решение бяха ексхумирани останките на певеца. Въпреки протеста на семейството му (Джоан и дъщерите им Аманда и Мануела), съдът сметна, че е необходима експертиза, която да докаже дали наистина Виктор е умрял от насилствена смърт. Експертизата го доказа – установи фрактурите на разбитите от приклади кости и броя на куршумите, с които е застрелян. “Над 30” според съда, а според погребвалата го след убийството вдовицата – 44. После съдът върна останките на семейството. Ръководената от Джоан Хара Фондация “Виктор Хара” реши в дните 3 и 4 декември да даде възможност на всички да се сбогуват с Виктор в сградата на Фондацията на пл. “Бразилия” в Сантяго, а на 5 декември той да бъде тържествено погребан на Централните гробища на Сантяго. Разтърсващи са паралелите и аналогиите между съдбите на Виктор Хара и Никола Вапцаров – и приживе, като творци, произлезли от самите недра на народите си и вплели римите си в техните неволи и надежди; и в драматичната гибел, превърнала и двамата в символи; та чак до този отказан покой на костите им и отвъд физическата смърт... За чилийците Хара е онова, което е за нас Вапцаров – слял ведно живот, дело и творчество поет антифашист, олицетворил сблъсъка на мечтата за “бялата пролет” и любовта към живота със зловещата машина на репресията. Днес “неудобният” Вапцаров крайно предпазливо се изучава в училищата, но стиховете му продлъжават да разбуждат душите, способни да чуят посланията им. Също като песните на Виктор. Събратя по хуманно поетическо вдъхновение и по трагична участ, и Хара, и Вапцаров са неделима част от световния Пантеон на поетите-символи, чиито “песни все ще се четат” и пеят. Ако бяха живели в едно време, щяха да са от едно поколение. Вапцаров е убит преди да достигне христовата възраст, а Виктор – две седмици преди да навърши 40. Били са в разцвета на творческите си и човешките си сили, влюбени в живота и в идеята да го направят по-справедлив и човечен. Но полетът на духа им е бил прекършен от брутално държавно насилие и фашистки терор. Който обаче са оказва безсилен пред творбите им, пред личното им мъжество, пред нетленната им дарба да увличат след проникновените си слова и идеи все нови и нови поколения. В дългата редица на убити, но безсмъртни “Поети без граници” са и Гео Милев, и Христо Ясенов, и Сергей Румянцев, и още много други – и у нас, и по света. Нека продължим многоточието на тяхното слово с още песни и стихове, с още мечти и любов, с още дързост и устрем. И да докажем, че във всички епохи хората на духа винаги са по-силни от генералите.
Чили
Известни личности
Сто години от рождението на Пабло Неруда
Луис Корвалан пише книга за демокрацията
Любовта на Виктор Хара
Изправи се, Виктор Хара!
Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Убиецът на Виктор Хара е руснак
В корабовлака на Неруда
Татко Лучо отиде при сина си
Корвалан си отиде с България в сърцето
Сърцето на Корвалан
Чилийският Берлускони
Неудобният Алиенде
Чилийският казак
Матилде, музата на Неруда
Отровен ли е бил Пабло Неруда
Две жени начело на Чили
Капитанът на чилийските бури
Корабът на Неруда
Дъщери на генерали в битка за Чили
Антонио Скармета получи литературната награда "Планета"
Исабел Алиенде тръгва на български
Чили ще се състезава за "Оскар" и "Гоя" с филма "Мачука"
Записки от един медиен конгрес в Чили
Чили си спомня за Салвадор Алиенде с филм 41 години по-късно
От Пабло Неруда до Димитър Димов
Мануел Инохоса: Не ви трябва Пиночет, а развитие на демократичните институции
Спомен за приятелите, които разпиляхме
Честват един век на Пабло Неруда в СУ
Ще открием ли Елдорадо в Чили и Бразилия?
Първанов предлага на Чили смесени предприятия
Чилийци, живяли в България, плакаха пред Първанов
България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Българското Чили
Чилийска фиеста, български прочит
Българо-чилийски мотиви за Виолета и Виктор
Експлозивни струни - от Чили до България
Велислава Дърева просълзи посланика на Чили
Пилот ветеран на 94 г.е доайен на българите в Чили
Чилийски открития
България ще има почетен консул в Чили
Чили чества 24 май с книги от Антарктида
Български режисьор трупа слава в Чили
БЪЛГАРИТЕ - ПОЧТИ КАТО ЧИЛИЙЦИТЕ
България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Българо-чилийски връзки и българско посолство в Чили - към декември 2008 г.
Един чилиец разказва за... Макондо (Народна република)
Близкото Чили
НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВИКТОР ХАРА – БРАТЯ НА ВСИЧКИ “ПОЕТИ БЕЗ ГРАНИЦИ”
Безпокойни песни
Чили
Посолството на България в Чили отбелязва националния ни празник с изложба на трима млади български творци
Книгите на Юлия Кръстева - на чилийските барикади
Българско ехо от чилийския 11 септември
Чилийски уроци за българското образование
Всички обичаха имигрантите от Чили
Чили и България – вазимовръзки и дифузии
Янки и холандци копаят за съкровището на Френсис Дрейк край Чили
Атакама е Елдорадо за астрономите
ПУСТИНЯТА АТАКАМА - изумителни съкровища в най-сухия край на света
ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ - загадъчен археологически музей на открито
На края на света
Пробождането на Андите
Сървайвър по чилийски
Гневът на вулканите
Супертелескоп се взира от Чили във Вселената
Чили в сметки
Чили - луда география и уникална храна
Луис Корвалан още вярва в социализма
Господството на САЩ бе осигурено от Горбачов
Дванадесетгодишно чилийче тормози политици
Миналото мълчи зад всеки ъгъл в Сантяго
Луис Корвалан пише книга за демокрацията
България под Южния кръст – от екзотика към партньорство
Духът на Неруда още зарежда Исла Негра с магии и любов
Убиецът на Виктор Хара е руснак
Латино в яркочервено и бледорозово
Промяна по чилийски: страдалка, руса, жена
Революцията на пингвините
Трепети под Южния кръст
БАЧЕЛЕТ, ЖЕНАТА ПРЕЗИДЕНТ
ЧИЛИ СЛЕД ПИНОЧЕТ
Светлини и сенки от Къщата на духовете
България завинаги е в сърцето на Луис Корвалан
Чили започва отначало
Махалото на Фуко – от Украйна до Чили
Трус и за “чилийския модел”
Татко Лучо отиде при сина си
В краката на Магелан
Пасионариите на Чили
Чилийски трусове
Следата на Алиенде
Четиридесет години по-късно Чили се връща на пътя на Алиенде
Подаръкът на Чили
Лявото и дясното ехо от Чили 40 години по-късно
|